Двоен ръст на наложените запори върху заплати и пенсии на длъжници отчете Националната агенция по приходите за май и юни, спрямо първите четири месеца на годината. 

Ако в периода от 1 януари до 2 май са са издадени 5936 запорни съобщения, то в периода от 3 май до 30 юни броят им е 11 693. Така над 17 600 българи са се оказали тази година със запорирани заплати и пенсии заради просрочени задължения, е установил "Сега", позовавайки се отчета за изпълнението на бюджета на Министерството на финансите за полугодието на 2024 г.

В него се посочва, че от месец май са оптимизирани дейностите и процесите във функция „Събиране“, свързани с налагането на запор върху заплати и пенсии за просрочени задължения. Внедрена е нова функционалност, чрез която се извършват автоматизирани обработки за идентифициране на длъжници - физически лица и е осигурен масов режим за издаване на документите за налагане на запор при работодател.

В резултат на това значително са се увеличили наложените запори върху заплати и пенсии.

В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума става близо 1500 лева.

До запориране на заплати и пенсии се стига при образувано изпълнително дело за непогасени задължения в законоустановените срокове. Тогава публичен изпълнител предприема принудително събиране на дължимите средства, като проучва доходите, които длъжникът получава, както и притежаваното имущество, и издава постановление с обезпечителни мерки. НАП налага запори както заради неплатени в срок данъци и осигуровки, така и за задължения към други държавни институции.

От приходната агенция посочват, че винаги изпращат предупредителни електронни съобщения за просрочени задължения преди образуването на изпълнителни производства. В резултат на това всеки втори длъжник погасява дълга си в рамките на три месеца и така отпада необходимостта от предприемането на последващи действия от страна на публичните изпълнители. През първото полугодие на 2024 г. са изпратени общо 1 609 469 електронни съобщения до хора с непогасени в срок публични задължения.

От отчета на МФ става ясно също така, че размерът на нововъзникналите просрочени задължения (главница и лихва) през първото полугодие на 2024 г. е нараснал с 253 млн. лв. или с 9,8% спрямо същия период на 2023 г. За погасяването на тези задължения са прихванати 201,3 млн. лв. (12,4 %) повече от първото полугодие на миналата година.