Бруталното нападение на Хамас срещу Израел се случи точно на рождения ден на Владимир Путин.

Подобен катастрофален шок за сигурността в Близкия изток вероятно е бил идеален подарък за руския президент, чийто стратегически приоритет е да отклони западната подкрепа и внимание от Украйна. Мащабен пожар в Израел рискува да направи точно това.

Големият въпрос е доколко да отдадем заслуженото на Кремъл за перфектната буря от нарастващи кризи - в Израел, Косово, Кавказ и Африка, които се стоварват върху САЩ и Европа. За мнозина е изкушаващо да видят в Путин вдъхновител или кукловод, който разпалва повече конфликти, отколкото Западът може да се справи.

В действителност Путин не е разпалил всички тези кризи, но сега с удоволствие налива масло в огъня и ги използва в своя полза. Той се наслаждава на хаоса. Кресливите пропагандисти на Кремъл вече разпространяват разказа, че войната в Близкия изток е победа за Русия и парите за Украйна ще пресъхнат.

"Това вероятно беше най-добрият подарък за рождения ден на Путин. Нападението срещу Израел ще раздели вниманието, като се има предвид естественият фокус на САЩ върху Израел", заяви дипломат от ЕС.

"Надяваме се, че това няма да има драматичен ефект върху подкрепата за Украйна, но, разбира се, много ще зависи и от продължителността на конфликта в Близкия изток. Ако наистина искаме да бъдем геополитически Европейски съюз, трябва да сме в състояние да се справяме с множество кризи едновременно."

Във Вашингтон е предизвестено, че атаките на Хамас срещу Израел ще намалят вниманието на САЩ към Украйна, погълнато от последиците от свалянето на председателя на парламента Кевин Маккарти миналата седмица от група републикански хардлайнери - част от същата група консерватори, която искаше да намали помощта за Украйна. Надпреварата за наследник на Маккарти се разгръща сега, което затруднява администрацията на Байдън да получи одобрението на Конгреса за всяка допълнителна помощ, която може да иска да предостави на Израел.

Усещайки заплахата, че Западът може да изгуби фокуса си върху Киев, украинският президент Володимир Зеленски изтъква, че Иран и Русия, които подкрепят Хамас, са близки съюзници, и представя борбата срещу Русия и борбата срещу ислямистките бойци като едно и също. "Израелските журналисти, които са били тук, в Украйна, в Буча, сега казват, че са видели същото зло, което е донесла Русия в Украйна. Същото зло. И единствената разлика е, че там има терористична организация, която е нападнала Израел, а тук има терористична държава, която е нападнала Украйна."

Кремъл злорадства

Нека започнем с нападенията на Хамас. Русия отдавна ухажва ислямистките бойци, а лидерът на Хамас Исмаил Хания и други официални лица наскоро направиха пътувания до Москва. След нападенията от 8 октомври руснаците побързаха да изтупат от прахта старите си планове за връщане на границите на Израел там, където са били през 1967 г. Външният министър Сергей Лавров заяви, че създаването на палестинска държава се осуетява от "разрушителната политика" на САЩ, и почти се чу мъркането на задоволство, когато злорадстващият бивш президент Дмитрий Медведев отхвърли атаките на Хамас като "очаквано развитие" и насочи гнева си срещу Запада.

"Вместо да работят активно за палестинско-израелското урегулиране, тези идиоти САЩ ни пречат и предоставят на неонацистите в Украйна пълноценна помощ, като настройват един срещу друг двата тясно свързани народа", заяви той.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков радостно заяви, че сега финансирането за Украйна неминуемо ще намалее. "Процесът на помпане на киевския режим с оръжия от фактическа, емоционална, финансова и технологична гледна точка ще навлезе в низходяща тенденция", каза той.

Това означава ли, че Русия има пряка намеса в нападенията? Това изглежда невероятно. Русия далеч не е толкова важна, колкото Иран, когато става въпрос за оръжията и финансирането на Хамас.

Норман Рул, бивш високопоставен служител на американското разузнаване, твърди, че политическата подкрепа на Москва за Хамас окуражава групировката да предприема насилие, но казва, че всяка руска роля извън това вероятно е била скромна. "Тази стратегия позволява на руснаците да твърдят, че подкрепят мирния процес, но последвалото насилие разтърсва региона, отклонява вниманието на политиците от руската агресия в Украйна и привлича военноморските активи на САЩ от Черно море към Източното Средиземноморие", казва той пред "Политико".

Флиртът с Хамас и подкрепата за палестинците също така помагат на Путин в стремежа му да се оформи като важен играч в глобалното пренареждане срещу Запада с такива страни като Китай и Иран. Само преди дни той заяви, че намерението на Русия е да "изгради нов свят", като обвини Запада за войната в Украйна и заяви, че конфликтът се води за "принципите, на които ще се основава новият световен ред".

Съюзникът на Русия и основен чуждестранен военен доставчик Иран със сигурност също иска нов световен ред, но е спорно доколко Техеран дава конкретни нареждания на Хамас. Рул се съмнява, че Техеран е участвал в оперативното планиране на нападението. Но това "погрешно тълкува начина, по който Иран действа, ролята му и начина, по който използва пълномощници", каза той. Иран "създава чудовище на Франкенщайн и след това го пуска на свобода в едно село".

Този подход за разпалване на глобалната геополитика устройва Русия.

Криза в Кавказ

Нагорни Карабах в Южен Кавказ е поредната точка на напрежение, в която критиците на Путин го обвиняват, че умишлено е разпалил кризата, която накара над 100 000 етнически арменци да избягат от родината на предците си след 24-часово военно нападение от страна на Азербайджан на 19 и 20 септември.

И тук картината е сложна. В някои среди катастрофата беше представена като признак на руска слабост - че Москва вече не може да гарантира сигурността на арменците пред лицето на нападението от страна на подкрепяния от Турция Азербайджан.

От друга страна, Русия се опитва да внуши, че умишлено е прекратила подкрепата за арменците в Карабах, като е оказала натиск върху САЩ и ЕС да помогнат за справяне с бежанската вълна. Посланието на Москва е, че тя наказва арменския министър-председател Никол Пашинян, като го оставя в безизходица за това, че е отстъпил от съюза си с Русия и се опитва да тласне страната си по по-западна траектория.

В този случай е по-вероятно Путин да е изиграл роля. Малцина опитни наблюдатели смятат, че е възможно Азербайджан да изпрати войските си без зелена светлина от Москва - или без руснаците да изгладят нещата с Техеран, традиционен враг на Азербайджан, който отдавна изразява опасения от промени на границите в Южен Кавказ.

Случайно или не, докато азербайджанските сили напредваха, руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше в Техеран за разговори с висши ирански военни и служители по сигурността, включително Мохамед Багери, началник на щаба на иранските въоръжени сили, и началника на аерокосмическата служба на Ислямската революционна гвардия Амир Али Хаджизаде.

Не е прекалено правдоподобно да се мисли, че в разговорите е ставало дума за Нагорни Карабах.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също не оставя съмнение, че според него за катастрофата в Кавказ е виновен Путин, като заяви, че арменците са били "предадени" от бездействието на руските миротворци.

Балканите

Четири дни след като Азербайджан превзе Нагорни Карабах, дойде ред и на Балканите с нагъл и изумителен сблъсък между въоръжени сърби и полиция в село Банска, в община Звечан в Северно Косово. Прищина обвини сръбския президент Александър Вучич, че е наредил нападението, докато други виждат ръката на крайнодесните сръбски ултранационалисти, които имат тесни връзки с Москва.

Косоварите и албанците отдавна твърдят, че Русия е основната сила, която се опитва да предизвика нова война на полуострова. Едва миналия месец албанският министър-председател Еди Рама заяви, че Москва се възползва от напрежението около Косово, за да оправдае "империалистическите си мечти".

Независимо дали Путин се намесва пряко, или не, разпалването на конфликта на Балканите очевидно ще бъде в интерес на Русия и ще отвлече вниманието на уморения Запад, който и без това изпитва затруднения да запази своята съгласуваност и единство.

Още през 2018 г. в показанията си пред комисия в Конгреса Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ, отлично запознат с геополитическите машинации, отхвърли идеята, че всички "отделни кризи в различни географски райони" са просто резултат от съвпадение.

"Традиционните модели на съперничество между великите сили се завръщат", предупреди той тогава. (БГНЕС)

-------------------------------------------------------------------------------------------

Барбара Моенс и Вероника Мелкозерова, „Политико“