Значителен е броят им и в парковете и междублоковите пространства, а сред причините, които се посочват за това, са характерни биологични процеси, недостатъчни мерки за превенция, както и наличието на немалък брой. Въпреки че май традиционно е един от пиковите месеци за кърлежите, студеното време и валежите в началото на пролетта забавиха появата им. Избуялата растителност, високите треви и храсти, както и влажното и топло време сега обаче създават идеални условия за тях.

“Обикновено още от края на март, началото на април започваме с данните за първи ухапвания и първи случаи на заболявания. Броят на някои от тях все още е нисък, но темпът на нарастване е висок”, обясни пред “24 часа” главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Все още няма увеличение на заболелите от лаймска болест в сравнение с миналата година, допълни той. Това е една от основните зарази, която пренасят кърлежите.

За първи усложнения на пациенти след ухапване от кърлеж в Хасковска област за тази година, съобщиха от местната здравна инспекция. По данни на РЗИ от марсилска треска се лекуват двама души. От спешното отделение в града информираха, че при тях вече има пациенти, търсещи помощ след ухапване от кърлеж.

Между 70-80 човека ежедневно носят кърлеж за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи директорът му проф. Тодор Кантарджиев. Освен лаймска болест смучещите кръв паразити са основни преносители на други бактериални инфекции като ерлихиоза, анаплазмоза и марсилска (средиземноморска) треска.

Заразяват се обаче само между 1 и 3% от изследваните ухапани, успокояват медици. Статистика колко общо са станали до момента жертва на напастта от кърлежи обаче няма, тъй като не всеки носи ухапалия го паразит за изследване.