Напоследък често се чува, че трябвало да защитаваме нашите християнски ценности, защото превземащият ни ислям щял неусетно да ги подмени. Но за кои ценности става дума? 

Да си поговорим за ценностите на някои от днешните консерватори. Ислямът неусетно и подкожно прониква в Европа, той разлага нашите традиционни ценности, обезсилва християнството, просмуква се в обществата, налага доминацията си с джамии, бурки и забрадки, по улиците и в училищните дворове - това заплашително вайкане е до болка познато както в България, така и в други европейски страни. Какви обаче са фактите?

Мюсюлманите днес са около 4,9% от населението в Европа, констатира Институтът Пю. Според този американски изследователски център, ако настоящата тенденция се запази, през 2050 година в Европа ще живеят около 14% мюсюлмани, но ако европейците рязко затегнат миграционната си политика, цифрата ще бъде не по-висока от 7,4 на сто.
 
С други думи: никъде не се вижда дебнещата опасност ислямът да превземе Европа. Напук на цифрите обаче тази опасност непрекъснато се размахва като плашило. От Марин Льо Пен, през Орбан и Салвини, та чак до българските патриоти (а по новому – консерватори) - политици из целия континент се опитват да печелят точки за сметка на ирационалните страхове на хората. Тези политици, включително и българските консерво-патриоти, стряскат избирателите с прогнозата, че традиционните християнски ценности ще бъдат унищожени от мюсюлманите.

И, съответно, ще бъдат подменени. С други ценности, подразбира се.

Жената – край печката и в леглото. Хомосексуалните – на позорния стълб. Джендър-мендър, либерализъм-миберализъм – да се забранят със закон. Религията – в конституцията и в учебните програми.

Момент. Това ценностите на мюсюлманите ли са? Които ще подменят „нашите"? Или пък са ценностите на консерваторите и патриотите, тоест – „нашите", изконните европейски ценности? Ами всъщност разлика няма. И излиза, че консерваторите и патриотите се боят от нахлуването в Европа тъкмо на своите ценности.

Звучи парадоксално, но кой ли да се замисли…

(Александър Андреев, Дойче веле)