Настъплението на хутите: Няма добър сценарий пред Тръмп

Администрацията на президента Доналд Тръмп остава с все по-малко добри възможности в Близкия изток, след като подкрепяните от Иран бойци хути завзеха още стратегически територии в Йемен и засилиха още повече натиска върху световните енергийни пазари, пише Политико

Вашингтон може да се намеси, след като подкрепяните от Саудитска Арабия йеменски сили не успяха да спрат хутите, които превзеха пристанищния град Моха на Червено море и три острова, които са от ключово значение за контрола над водния път.

Другата възможност е Белият дом да остави региона сам да се справи с нашествениците и да понесе последствията от поскъпването на петрола, чиято цена в понеделник достигна 109 долара за барел. Скокът беше последствие както от блокирането на протока Баб ел Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, така и от спирането на ключов саудитски петролопровод след нападение, за което Рияд обвини подкрепяни от Иран милиции в Ирак.

Нито един от двата варианта не изглежда особено привлекателен за САЩ. Арабски дипломат в региона определи американското бездействие като „своеобразно пренебрежение“.

„Те смятат, че не искат да се включват в какъвто и да е конфликт в региона, освен този с Иран, въпреки че това е стратегически неуспех за САЩ“, заяви дипломатът, пожелал анонимност заради чувствителността на темата.

В отговор на въпроси за нападението на хутите високопоставен представител на администрацията повтори позиция, която Белият дом е представил още в средата на август.

„Съединените щати са съсредоточени върху защитата на основните си интереси за националната сигурност – като гарантирането на свободата на корабоплаването в Червено море – като същевременно дават водеща роля на регионалните си партньори в управлението и разрешаването на регионалните предизвикателства пред сигурността“, заяви представителят.

Вашингтон също така настоява хутите да спазват условията на примирието, постигнато миналата година, според което групировката се съгласи да спре нападенията срещу американски кораби в замяна на прекратяване на американската бомбардировъчна кампания срещу хутите, при която бяха поразени най-малко 800 цели в Йемен.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви в понеделник, че САЩ са „в постоянен контакт“ с Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и други засегнати страни, като добави, че Вашингтон води и „директни разговори“ със самите хути.

Военните връзки между САЩ и Саудитска Арабия остават силни. Командващият Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър се срещна в понеделник в Джеда със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Според американската страна двамата са обсъдили „регионалното сътрудничество в областта на сигурността“.

Във Вашингтон обаче желанието за нова война изглежда ограничено.

„Петролът вече е над 100 долара за барел и няма край на тези ценови колебания, докато администрацията на Тръмп не договори прекратяване на тази война“, заяви сенаторът демократ Джийн Шахийн.

Сенаторът републиканец Тод Йънг подчерта, че САЩ и регионалните им съюзници трябва да работят заедно, за да запазят свободното движение на търговски кораби по морските маршрути в Близкия изток, но не каза дали Вашингтон трябва да участва в удари срещу хутите.

Колебливата реакция във Вашингтон може да е свързана и с бързото настъпление на хутите, които само за часове са успели да изненадат подкрепяните от Саудитска Арабия йеменски сили, както и саудитските и американските военни.

„Не виждам решителни действия“ от страна на Саудитска Арабия и йеменското правителство, заяви Алисън Майнър, бивш заместник специален пратеник на САЩ за Йемен. „Изглежда, че се подготвяме за продължителен конфликт“, добави тя.

Майкъл Ратни, бивш посланик на САЩ в Рияд при президента Джо Байдън, заяви, че държавите от Персийския залив вероятно ще се опитат сами да намерят дипломатически решения за ограничаване на кризата.

„Ще има много дипломация по този въпрос, но ние, САЩ, няма да бъдем в центъра ѝ“, каза той.

По думите му Саудитска Арабия може да бъде предпазлива при възстановяването на работата на петролопровода, докато боевете продължават, което би могло да поддържа високите цени на горивата. „Пазарите започват да включват в цените целия политически риск, който предстои“, добави Ратни./БГНЕС