Радев няма да бъде сериозен посредник в търсене на контакти между парламентарните групи, според конституционалистът
Отговорността за съставяне на правителство, разбира се, пада върху ГЕРБ, но те имат няколко възможности, които да предложат, и аз предполагам, че това е причината да не бързат с изказвания, защото могат да затворят врати, заяви в ефира на БНТ преподавателят по конституционно право в СУ доц. Наталия Киселова. "ГЕРБ ще се нуждае от подкрепа от други политически партии, могат да потърсят подкрепа от системните партии около принципни въпроси, като например какво трябва да с направи в средносрочен план", посочи още тя.
Но има още нещо, което ГЕРБ може да използва, според нея. " Ако се върнат назад, когато беше съставено второто правителство, тогава беше излъчена контактна група от народни избраници, които да разговарят с колегите си. Защото, ако слушаме президента от вчера, той не даде заявка, че ще бъде по-активен в консултациите. Тоест, той няма да бъде сериозен посредник в търсене на контакти между парламентарните групи. В този смисъл, ако мога да използвам тази народна приказка - народните представители да викат неволята и да започват да търсят формула, при която да има не какво да е правителство, а което да може да поема отговорности по въпроси от вътрешно и външнополитически план", коментира още конституционалистът.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика