НАТО без САЩ: Доколко Европа може самостоятелно да спре Русия

На фона на новата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, който обеща да намали американското военно присъствие в Европа, европейските страни членки на НАТО започнаха трескава подготовка за възможна конфронтация с Русия. Изданието CNN анализира дали европейските армии могат да запълнят „дупката“, която ще се появи, ако САЩ изпълнят своите обещания.

Посочва се, че Европа може да се похвали с доста големи и скъпи армии, но те „се нуждаят от сериозен приток на средства и опит, за да се подготвят за най-лошия сценарий“. В частност се отбелязва, че Великобритания, Франция и Германия наистина са вложили средства в своите остарели армии, но „може да минат няколко години, докато това даде осезаем резултат на фронтовата линия“.

От началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. военните разходи в Европа са нараснали с 54,3%. Разходите на Украйна във военно време рязко са се увеличили, достигайки 41 милиарда долара само през 2022 г. – почти колкото общите разходи за предходните осем години, взети заедно.

Отбелязва се, че страните, разположени по-близо до границата с Русия, напредват по-бързо. Изданието припомня, че наскоро министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Полша образец на самодостатъчност – „готова да инвестира не само в собствената си отбрана, но и в общата ни отбрана и защитата на континента“. Но, посочва се, увеличението на разходите за отбрана на Полша е по-скоро резултат от дългогодишното ѝ напрежение с Русия, отколкото опит да се хареса на Тръмп.

"Варшава и Вашингтон имат разногласия относно конфликта в Украйна; Полша от години предупреждава Европа за заплахата, която представлява Русия, и твърдо подкрепя своя съсед, който защитава територията си от настъпленията на Путин", се казва в материала.

САЩ разполагат с войски в Европа от края на Студената война, а тяхната численост се е увеличила след пълномащабното нахлуване на Русия, достигайки около 80 000 военнослужещи на континента през миналата година, пише CNN, позовавайки се на доклад на Конгреса. Все пак това разполагане е далеч по-малко в сравнение с периода на разгара на Студената война, когато в Европа е имало почти половин милион американски военнослужещи.

„Сега бъдещето на тези разполагания е неясно. Европейски лидери публично призоваха Вашингтон да не намалява числеността на войските си, но Тръмп, Хегсет и вицепрезидентът Джей Ди Ванс ясно заявиха намерението си да засилят военното присъствие на САЩ в Южнокитайско море“, се отбелязва в материала.

В Европа има поне 48 военни бази, от които 29 са под контрола на САЩ. Повечето американски войски са разположени в Германия, Полша и Италия, като през 2024 г. на континента са били около 80 000 военнослужещи. 

Към момента повечето сухопътни и въздушни бази на САЩ се намират в Германия, Италия и Полша. Американските бази в Централна Европа осигуряват противотежест на руската заплаха, докато военноморските и въздушните бази в Турция, Гърция и Италия също така поддържат мисии в Близкия изток. Както отбелязва Центърът за европейски политически анализи, тези места служат като „решаваща основа за операциите на НАТО, регионалното възпиране и глобалната проекция на сила“.

Най-важният възпиращ фактор, който Европа притежава, според материала, са ядрените бойни глави. В началните етапи на войната в Украйна руският диктатор Владимир Путин неведнъж намекваше за използването на ядрено оръжие, предизвиквайки страх в целия свят.

Ядреното оръжие на САЩ в Европа беше основа на стратегията на НАТО за възпиране. Без него Великобритания и Франция биха били единствените ядрени сили на континента. Общият брой на техните бойни глави, взети заедно, е поне десет пъти по-малък от този на Русия / Инфографика на CNN.

„Но ядреното възпиране е сфера, в която Европа е силно зависима от САЩ. Великобритания и Франция – двете европейски ядрени сили – разполагат с около една десета от руския ядрен арсенал. За сметка на това американският ядрен арсенал е съпоставим с руския, а десетки от тези американски бойни глави се намират в Европа“, пише CNN.

Заплаха от война между НАТО и Русия

Както по-рано съобщихме , европейците бяха призовани да се подготвят за война – в частност, Европейската комисия препоръча на всички жители на ЕС да имат запаси от храна и вода за поне 72 часа. Такъв възможен сценарий е включен в проекта „Стратегия за готовност на Съюза“, с който се е запознало изданието Politico.

Наскоро германският историк, професор от Потсдамския университет Зенке Найтцел предположи, че следващото лято ще бъде последното мирно лято в Европа. Според него нападение на Русия срещу Литва е възможно още тази есен. Опасенията си той обяснява с това, че „ситуацията в сферата на сигурността в света се е променила“ заради руския диктатор Владимир Путин, както и поради политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп.

На 25 април руски хеликоптер е навлязъл във въздушното пространство на Полша над териториалните ѝ води в Балтийско море. Въоръжените сили на Полша съобщиха, че силите и средствата за противовъздушна отбрана са били в постоянна бойна готовност за осигуряване на сигурността на въздушното пространство, като предположиха, че „характерът на инцидента показва, че Русия тества готовността на нашите ПВО системи“.