Членовете на НАТО подновиха в сряда дебатите по трудния въпрос за увеличаване на националните разходи за отбрана, тъй като войната на Русия в Украйна наруши сигурността.

Почти едногодишното нахлуване на Москва в съседната ѝ страна накара редица европейски съюзници да се ангажират да изразходват милиарди повече за въоръжените си сили.

Някои представители на ръководения от САЩ военен алианс сега настояват за утвърждаване на увеличенията, като използват предстоящата среща на върха във Вилнюс през юли, за да повишат настоящата цел на НАТО от 2% от БВП.

Повечето членове на НАТО изглежда са съгласни, че агресията на руския президент Владимир Путин означава, че двата процента трябва да се превърнат в "долна граница, а не в таван" за националните разходи.

"Смятам, че простото желание да се доближим до целта от 2% няма да е достатъчно. Тя трябва да бъде основа за всичко останало", заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на колегите си от НАТО в Брюксел.

Някои държави обаче не желаят да поставят твърде амбициозна цел или да поемат твърде конкретни ангажименти.

"Двата процента са добре, но трябва да гарантираме и известна гъвкавост, защото държавите са различни", заяви министърът на отбраната на Люксембург Франсоа Бауш.

Западният военен алианс определи насоката от 2% преди около 16 години, но икономическата криза от 2007-2008 г. накара много от тях да намалят бюджетите си.

След анексирането на украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. съюзниците обещаха да спрат годините на спад и като цяло разходите на НАТО се увеличиха.

Но въпреки натиска от страна на Съединените щати върху европейските членове да харчат повече, към миналата година се смята, че само 9 от 30-те съюзници са се справили с тази задача.

"Увеличаващи" срещу "отричащи"

Високопоставен служител на САЩ заяви, че алиансът е разделен на няколко лагера.

В единия край са "увеличаващите", като балтийските държави и Полша, които са по-близо до Русия и настояват за по-амбициозно ниво, например 2,5 %.

На другия като Канада, Италия, Люксембург и Испания бяха "отричащите", които твърдят, че са твърде малки или че трябва да се вземе предвид приносът им като операции в чужбина.

Служителят заяви, че Съединените щати нямат предвид конкретна нова цифра, но има много работа, тъй като НАТО настоява да преструктурира силите си, да попълни изчерпаните оръжейни запаси и да модернизира оборудването.

"Взети заедно, мисля, че очевидното заключение е, че 2% не са достатъчни", каза служителят.

"Бих казал, че мнозинството от съюзниците са на това мнение."

Вашингтон е най-големият военен инвеститор, като разходите на САЩ представляват приблизително две трети от разходите за отбрана на алианса.

Дипломатите от НАТО твърдят, че споровете за нов ангажимент за инвестиции в отбраната се очаква да продължат до срещата на върха в средата на юли.

Европейската суперсила Франция също подкрепи минимума от 2%, но заяви, че допълнителните разходи трябва да бъдат добре насочени.

"Това, което има значение, са 2% полезни и ефективни разходи", заяви министърът на отбраната Себастиен Лекорну.

Той заяви, че обявените от Франция "безпрецедентни" 413 млрд. евро (440 млрд. долара) за въоръжените ѝ сили от 2024 до 2030 г. ще ѝ помогнат да се модернизира, да се справи с новите технологии и да допринесе за мисиите на НАТО. /БГНЕС, АФП