НАТО пред исторически поврат в Анкара: Алиансът чертае глобалната сигурност „НАТО 3.0“ под знака на разрив със САЩ

Тридесет и шестото издание на форума е дългоочаквано събитие за членовете на военния алианс, който изглежда влиза в разрив със своя най-голям сътрудник – Съединените американски щати. Президентът Доналд Тръмп е сред най-видните гости на събитието, докато от домакина – президента Реджеп Таип Ердоган, се очаква да демонстрира влиянието на Република Турция в променящия се глобален ред.

Срещата на върха ще бъде открита от генералния секретар на НАТО Марк Рюте с пресконференция, предхождаща двустранните разговори и основните сесии. Днес  в 15.45 часа местно време Рюте ще направи обръщение пред журналисти в Международния медиен център, изграден в Президентския комплекс.

Утре форумът за отбранителна индустрия на НАТО (NSDIF) ще събере представители на държавите членки и отбранителния сектор в международния конгресен и изложбен център „АТО Конгресиум“. Марк Рюте ще открие форума в 10.00 часа местно време. Официалният уебсайт на НАТО посочва, че това ще бъде поводът за дългоочакваното „Голямо разкритие“ (Big Reveal). Наред с Рюте, встъпителни слова на форума ще произнесат вицепрезидентът на Република Турция Джевдет Йълмаз и министърът на националната отбрана Яшар Гюлер. Предвижда се също така държавите членки и отбранителните компании да подпишат различни споразумения по време на форума. Турски медии съобщиха, че в рамките на събитието Рюте ще направи и съвместно изявление за пресата с президента на Украйна Володимир Зеленски.

В 17.30 часа местно време министрите на външните работи на страните от НАТО ще се срещнат с външните министри на Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ) като част от Истанбулската инициатива за сътрудничество (ICI) – форум за партньорство в сферата на сигурността, създаден през 2004 година за засилване на двустранното сътрудничество с държави извън НАТО, и по-конкретно от Близкия изток. Посочените страни бяха сред най-засегнатите от войната между САЩ, Израел и Иран. Срещата ще се проведе в президентския комплекс. Тя ще бъде последвана от официален прием за министрите на отбраната на НАТО в щабквартирата „Аййълдъз“ – новооткрития генерален щаб на турската армия, изграден във формата на полумесец и звезда.

Във вторник от 18.30 часа местно време президентът Ердоган и първата дама Емине Ердоган ще бъдат домакини на прием и вечеря за държавните и правителствени ръководители и техните съпруги в президентския комплекс. Външните министри от Съвета НАТО-Украйна също ще проведат среща във вторник като част от форума, преди работната вечеря на министрите на отбраната в президентския комплекс.

Програмата за сряда ще започне с встъпителни изявления на Рюте и държавните и правителствени ръководители. Официалната церемония по посрещането в рамките на срещата на върха ще се състои в 10.45 часа местно време в сряда, последвана от традиционната обща снимка на участващите лидери. След това те ще се отправят към работно заседание. Срещата на върха ще завърши с пресконференция на Марк Рюте в 15.00 часа местно време в сряда.

Бурханетин Дуран, ръководител на Дирекцията по комуникации към президентството на Република Турция съобщи, че срещата на върха ще се съсредоточи върху стъпките, предприети по отношение на решението за увеличаване на инвестициите в отбраната, както и върху усилията за възпиране и отбрана на алианса „през 360-градусова перспектива“. Дуран посочи, че лидерите ще обменят мнения относно заплахите, рисковете и предизвикателствата пред евроатлантическия регион, ситуацията в Украйна и събитията „на юг от алианса“, визирайки Близкия изток, обхванат от експанзионистичната кампания на Израел и войната между САЩ, Израел и Иран, която застраши крехката стабилност в региона. По думи на Дуран се очаква президентът Ердоган да проведе двустранни срещи с всеки от лидерите, присъстващи на форума.

Срещата на върха се разглежда като критичен повратна точка както за бъдещето на Алианса, така и за оформянето на глобалната архитектура за сигурност. Провеждаща се в рамките на новата стратегическа концепция, известна като „НАТО 3.0“, срещата в Анкара е считана от редица лидери и експерти по сигурността за една изключително значима проява в историята на организацията. Очаква се тя да се превърне в най-мащабната среща на върха на НАТО, провеждана някога, по отношение на участието на лидерско ниво. Предвиждаше се президентът Тръмп да пропусне събитието, тъй като често изразяваше недоволство от недостатъчния принос на европейските членове към алианса. Въпреки това наскоро той препотвърди присъствието си, подчертавайки, че нямаше да пристигне, ако не беше заради Ердоган.

За отразяване на срещата на върха са подали заявления за акредитация приблизително три хиляди журналисти, телевизионни екипи, фоторепортери, представители на дигиталните медии и международни организации от цял свят. В резултат на това форумът е на път да се превърне в срещата на върха на НАТО с най-голям брой представители на международните медии, регистриран някога. В Анкара са определени седем хотела за настаняване на международните медийни представители, а транспортът ще бъде осигурен от четиридесет и пет автобуса. Медийният център е оборудван с всеобхватна техническа инфраструктура, включваща приблизително хиляда и осемстотин работни станции, близо сто позиции за излъчване на живо (петдесет и четири от които постоянни), зони за интервюта, телевизионни студия, прес миксери, навигационни системи, четиридесет зали за монтаж, съоръжения за IPTV излъчване и информационни екрани. Тези удобства се определят като най-богатата работна среда, създавана някога за медийни представители на среща на върха на НАТО.

Дирекцията по комуникации към президентството ще разположи общо осемстотин и петдесет служители по време на срещата на върха – петстотин на основните места и триста и петдесет за съпътстващите събития и кризисните комуникации. Обществената телевизия TRT, под координацията на Дирекцията по комуникации, ще ръководи международните излъчвания на форума. TRT ще отразява срещата с деветдесет и шест камери, осемнадесет автомобила за излъчване на живо и двадесет и шест отделни локации за предаване. Очаква се тази операция да бъде най-мащабното тв отразяване, осъществявано някога за среща на върха на НАТО.

През седмицата на срещата ще бъдат проведени рекламни дейности на приблизително пет хиляди локации за външна реклама в цяла Анкара. Билбордове, дигитални дисплеи и други външни медии ще показват визуални материали, подготвени в четири различни концепции. В допълнение към посланията за срещата на върха на НАТО, кампанията ще включва съдържание, подчертаващо домакинството на Република Турция на СОР31, продукти на отбранителната индустрия на страната и кампанията за популяризиране на туризма „GoTürkiye“. Тази инициатива се очаква да бъде най-всеобхватната кампания за градски брандинг, организирана някога във връзка със среща на върха на НАТО.

За сигурността на форума ще бъдат ангажирани общо петдесет и шест хиляди двеста осемдесет и осем служители, включително четиридесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и един полицаи от Главната дирекция по сигурността и седем хиляди четиристотин четиридесет и седем служители от Генералното командване на жандармерията. Освен това шестстотин тридесет и девет служители ще провеждат денонощни киберпатрули за борба с киберпрестъпността и повишаване на киберсигурността. Участниците ще пътуват през три отделни летища: летище „Есенбога“, летище „Анкара“ (обновена и разширена версия на военното летище „Етимесгут“, реновирано изключително за срещата на върха) и авиобаза „Мюртен“, която ще поеме операциите с товарни самолети.

Дипломатическа сцена за Република Турция

Очаква се срещата на върха не само да събере световните лидери, но и да послужи като дипломатическа сцена, подчертаваща нарастващото влияние на Република Турция в рамките на НАТО. Предвижда се форумът едновременно да демонстрира военния принос на страната, нейната отбранителна индустрия, способностите ѝ за управление на кризи и лидерската ѝ дипломация. Литовският министър-председател Инга Ругиниене заяви, че Република Турция е важен съюзник в НАТО със силни военни възможности и стратегическо географско положение, като допълни, че Литва високо цени солидарността на страната и приноса ѝ към сигурността в Балтийския регион.

В писмен отговор на въпроси на Анадолската агенция преди срещата на върха, Ругиниене посочи, че очаква форумът да препотвърди трансатлантическото единство и силния ангажимент на всички съюзници към изпълнението на техните задължения по Вашингтонския договор. „В този контекст увеличаването на разходите за отбрана и развитието на отбранителните способности са от изключително значение за осигуряването на надеждна позиция за възпиране и отбрана“, каза тя. Ругиниене отбеляза, че Руската федерация остава най-директната дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и че руско-украинската война е влошила допълнително средата за сигурност в Европа, включително за съседните страни. Премиерът също така осъди неотдавнашните навлизания на дронове от Русия и Беларус в балтийското въздушно пространство, които засегнаха източния фланг на НАТО.

Ругиниене заяви, че Литва очаква срещата в Анкара да отбележи конкретен напредък към целта за разпределяне на пет процента от брутния вътрешен продукт за отбрана, по-специално чрез укрепване на способностите за противовъздушна отбрана с цел възпиране на Русия и осигуряване на надеждна отбранителна позиция. „Укрепването на отбранителната индустрия е сред нашите приоритети. Съюзниците трябва да увеличат производствения капацитет, да ускорят иновациите и да държат разходите под контрол“, допълни тя. По думите ѝ продължаващата военна подкрепа за Украйна остава жизненоважна и Киев е набрал инерция на бойното поле благодарение на приноса на всички съюзници в НАТО. „Нашето послание трябва да бъде ясно. Руската агресия срещу Украйна, натрупването на военна мощ и хибридните дейности срещу съюзниците промениха из основи средата за сигурност в Европа“, каза тя. „В тази нова среда на заплахи няма алтернатива на увеличаването на бюджетите за отбрана. Сигурността не може да се приема за даденост“, добави тя. Ругиниене отбеляза още, че по-високите разходи за отбрана разкриват и нови икономически и търговски възможности за страните. 

"Тъй като европейските съюзници поемат по-голяма отговорност, трансатлантическата връзка остава крайъгълният камък на евроатлантическата сигурност. Дори ролята на САЩ да се промени, тя ще остане незаменима и не може да бъде заместена от никой друг актьор“, категорична бе тя. Министър-председателят посочи, че концепцията за „европейски стълб“ в НАТО е до известна степен подвеждаща, подчертавайки, че всеки съюзник трябва да изпълнява ангажиментите си към пакта, независимо дали става въпрос за разходи за отбрана или за цели, свързани със способностите. "НАТО е интегрирана структура, в която всеки съюзник е от значение. Силните съюзници означават силно НАТО“, каза тя. Ругиниене заяви, че Литва остава непоколебим поддръжник на по-дълбокото трансатлантическо сътрудничество и по-силното НАТО, като добави, че споделя загрижеността на САЩ за по-балансирано разпределение на отговорностите в рамките на съюза. Тя приветства решимостта на Европа да засили отбранителната си готовност след години на недостатъчни инвестиции. "Една по-силна и по-способна Европа ще даде положителен принос за глобалната и трансатлантическата сигурност и ще укрепи допълнително НАТО“, отбеляза тя.

Ругиниене допълни, че отбранителните инициативи на Европейския съюз и увеличените национални разходи за отбрана значително ще повишат конвенционалната военна мощ на Европа. "Алиансът ще придобие военния капацитет, необходим за защита на европейските и трансатлантическите интереси и за осигуряване на по-силно възпиране срещу външни заплахи“, каза тя. По отношение на ролята на Република Турция в алианса Ругиниене каза следното: Турция е важен съюзник в НАТО със силни военни възможности и стратегическо географско положение. Ние високо оценяваме солидарността на Турция и приноса ѝ към сигурността на Балтийския регион.

"Във времена, когато средата за сигурност става все по-предизвикателна, по-специално поради натрупването на руски военни сили и хибридните дейности срещу съюзниците, единството и ефективното сътрудничество са по-важни от всякога“, добави тя.  Ругиниене подчерта, че всеки съюзник има важна роля за укрепване на способностите за възпиране и отбрана на НАТО, за повишаване на неговата устойчивост и за гарантиране, че алиансът остава подготвен за всички заплахи, били те конвенционални или хибридни.

Оно Айхелсхайм, началник на отбраната на Нидерландия, смята, че ролята на Република Турция в НАТО ще нарасне още повече след срещата на върха. Пред Анадолската агенция Айхелсхайм посочи, че те ще имат нужда от Турция, тъй като Съединените щати оттеглят "някои свои способности“. Айхелсхайм изрази силно впечатление от нивото на способности, постигнато от турската отбранителна индустрия, и вижда сериозен потенциал за сътрудничество между двете страни в тази област. Посочвайки, че срещата на върха в Анкара ще отбележи няколко важни етапа, Айхелсхайм каза следното: Най-важният резултат, който трябва да произлезе от тази среща на върха, е да изпълним ангажимента за три цяло и пет десети процента, който поехме в Хага. Тази среща на върха трябва да предостави повече подробности и по-голяма яснота относно следващите стъпки.

Отбелязвайки, че подготовката на неговата страна може да послужи за пример, Айхелсхайм добави: Ние подготвихме Бяла книга и демонстрирахме готовността си да изпълним целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на пет процента. Айхелсхайм подчерта, че друг ключов въпрос е европейските страни да започнат да поемат по-голяма отговорност в рамките на НАТО, попълвайки дефицитите в способностите, оставени от Съединените щати, докато те намаляват определени приноси към Алианса. "Вярвам, че това е още една важна повратна точка. От тази гледна точка фактът, че европейците искрено започват да поемат по-голяма отговорност в рамките на Алианса, може да се разглежда като исторически момент,“ каза още той.

Визирайки ролята на Република Турция в Алианса, Айхелсхайм каза следното: Вярвам, че Турция играе изключително важна роля. Тя винаги е имала значимо присъствие в рамките на Алианса. Поради географското си положение тя е пазител на югоизточния фланг на НАТО. Въпреки че изпълнява тази роля съвместно с някои от своите партньори, Турция е най-важната страна в този регион. Турция разполага с вторите по големина въоръжени сили в НАТО. Тъй като Съединените щати оттеглят част от своите способности, ние ще се нуждаем от Турция, за да помогне за попълването на тези празнини. Ето защо ролята на Турция в НАТО ще стане още по-голяма. Видях също, че Турция има голямо желание да поеме тази роля не само в собствения си регион, но и в други части на НАТО. Турция е играла много важна роля досега и тази роля ще стане още по-значима в бъдеще.

Съюзници в Анкара

Водещият турски мозъчен тръст – Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA), ще си сътрудничи с Мюнхенската конференция по сигурността за провеждането на „Съюзници в Анкара“ (Allies in Ankara) – поредица от събития в историческия комплекс „Анкара Палас“, които ще се проведат паралелно със срещата на върха. Събитията ще съберат министри, високопоставени служители и експерти по сигурността от страните членки на НАТО и други държави.

В продължение на два дни центърът на събитието ще бъде домакин на динамична платформа за дискусии и изграждане на контакти чрез разнообразни панели, кръгли маси и съпътстващи прояви. Очаква се Бурханетин Дуран също да изнесе ключова реч по време на събитието. Проявата „Поглед напред към срещата на върха в Анкара“ ще приветства турския министър на отбраната Яшар Гюлер в сесия, модерирана от главния изпълнителен директор на Мюнхенската конференция по сигурността Бенедикт Франке.

Останалите сесии включват: „Отвъд реда след Студената война: Навигиране в ера на стратегическа несигурност“, „Стъпки към устойчиво бъдеще в региона на Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив“, „Вътре в архитектурата: Отбранителната индустрия на Турция като структурен актив за НАТО“ и „Моментът на НАТО в Анкара: От консолидация към споделяне на тежестта“. I БГНЕС