Гонсало Васкес*

Бойните характеристики на съюзническите военноморски сили вероятно са много по-добри от тези на руските военни кораби, но въпреки това НАТО е изправена пред тревожни предизвикателства.

Откакто Русия започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., военноморският конфликт в Черно море се характеризира с множество атаки от безпилотни надводни апарати (USV) и противокорабни крилати ракети (ASCM).

Изобретателното използване на тези системи позволи на Украйна да разхлаби хватката на Русия като доминираща военноморска сила в Черно море. Нападнатата страна твърди, че е унищожила общо 15 руски военни кораба и е повредила други 12 единици от началото на конфликта. Това представлява голяма част от регионалните военноморски сили на Русия.

Уязвими ли са по същия начин военноморските сили на НАТО? Не чак толкова. Военноморските сили на съюзниците разполагат с много по-усъвършенствани противоракетни и радарни системи, които би трябвало да засичат приближаващи се заплахи. Руските надводни бойни кораби носят остаряла противовъздушна отбрана от съветската епоха - както в случая с крайцера "Москва" от клас "Слава", потопен през 2022 г. - и често просто не успяват да забележат или не са в състояние да се справят с американски подводници и противокорабни ракети като "Нептун" и "Сторм Шадоу".

Можем да бъдем сигурни в това, като се имат предвид редица ангажименти в Червено море през последните седмици. Няколко разрушителя на американските военноморски сили и френска фрегата успешно прехванаха многобройни ракетни и безпилотни атаки на хутите, насочени към Израел и към търговски кораби в Червено море и протока Баб ел-Мандеб. Тези действия показаха, че САЩ и техните съюзници са добре подготвени да се защитават от тези заплахи и инвестират съответно във военноморския си капацитет, за да гарантират, че ще продължат да бъдат в състояние да го правят.

Тъй като крайцерите от клас Ticonderoga на ВМС на САЩ постепенно се извеждат от експлоатация, предстоящите девет разрушителя с управляеми ракети Arleigh Burke Flight III, които ще бъдат доставени до 2027 г., ще бъдат оборудвани с новия радар за противовъздушна и противоракетна отбрана AN/SPY-6. Вашингтон планира и програма DDG(X), която да последва класа Arleigh Burke и която вероятно ще донесе кораби с водоизместимост, близка до 13 000 тона, разполагащи с приблизително 128 клетки за вертикално изстрелване на ракети (VLS) и подобрени възможности за водене на противовъздушна борба (AAW).

В Европа разрушителите Type 45 AAW на Кралските военноморски сили също разполагат с усъвършенствани системи за защита. Съвсем наскоро тези кораби ще бъдат оборудвани с 24 допълнителни клетки VLS за ракетата Sea Ceptor, които ще допълнят системите Sea Viper с по-дълъг обсег на действие, с които те вече разполагат. Плановете за новия разрушител Type 83 - който се очаква да замени Type 45 от средата на 30-те години - вече са в ход, като с оглед на първите предложения, става дума за по-голям кораб и по-голям брой клетки VLS.

Френските и италианските военноморски сили понастоящем експлоатират разрушители Horizon AAW, оборудвани с европейската основна зенитно-ракетна система (PAAMS), която скоро ще бъде модернизирана в средата на жизнения цикъл. Италианските военноморски сили също работят по програма за бъдещи разрушители (DDX), за да заменят своите разрушители от клас Durand de la Penne, които се очаква да бъдат с водоизместване близо 13 000 тона и да бъдат оборудвани с 96 VLS клетки.

Фрегатите AAW клас Sachsen (F124) на германските ВМС ще бъдат заменени през 2030 г. чрез програмата F127, която се очаква да удвои броя на единиците и да разполага с по-голям брой VLS клетки. Подобно на Type 83 на Кралските военноморски сили и DDX на Италия, програмата F127 вероятно ще бъде с водоизместимост, близко до 12 000 тона.

Всичко това, взето заедно с представянето на съюзническите кораби в Червено море, звучи много обнадеждаващо. И все пак на хоризонта на НАТО се очертават много по-големи предизвикателства.

Основният проблем е, че военноморските сили на НАТО все още не са готови да издържат на предизвикателствата на морските конфликти с висока интензивност.

Китай е основният пример за противокорабното предизвикателство пред военноморските сили на САЩ и техните съюзници в западната част на Тихия океан. През последните десетилетия Пекин разработи обширен арсенал от ракети, с които се надява да държи ВМС на САЩ далеч от зоните им на действие в близост до своите брегове и в Южнокитайско море. Този ракетен потенциал е един от стълбовете на китайската система за борба с достъпа/отричане на района (A2/AD) в региона и би изиграл решаваща роля в случай на нахлуване в Тайван.

Възможностите на Русия за производство на крилати ракети се развиха през последните години като част от усилията за създаване на надеждно възпиране срещу НАТО чрез "комбинация от противовъздушна отбрана и кораби, оборудвани с крилати ракети". Тъй като руските военноморски сили постепенно заменят арсеналите си от ракети "Оникс", "Гранит" и "Калибър" с хиперзвуковата ракета "Циркон", броят на местата за крилати ракети на борда на руските подводници се очаква да се "увеличи повече от два пъти от 2020 до 2030 г.", докато тези на военноморските сили на НАТО ще намалеят - като по този начин се възпрепятства способността им да се "бият още днес".

Освен това, макар и успешно да се защитават от безпилотни летателни апарати и подводници, "противопоставянето на ракети, струващи стотици хиляди долари, срещу такива заплахи, струващи малка част от тях, не е добър компромис, освен ако не предотвратява щети на платформи за милиарди долари".

За да се противопоставят на тези заплахи от по-нисък клас, военноморските сили на НАТО по-скоро ще трябва да намерят интелигентни начини за използване на предимствата, предоставяни от безпилотните технологии, както направиха техните врагове през последните десетилетия - особено за защита на морската търговия и критичната подводна инфраструктура.

Неотдавнашният успех на американските и френските кораби не означава, че НАТО е готова за възникващите военноморски предизвикателства с висока интензивност. Много от настоящите бойни кораби на НАТО все още "не разполагат с необходимия брой ракети за бойни действия и съответните клетки VLS за ефективно провеждане и поддържане на морски операции от висок интензитет", каквито биха били необходими срещу Китай и Русия.

Съюзническите военноморски сили все още имат много работа. /БГНЕС

*Гонсало Васкес има бакалавърска степен по международни отношения и в момента работи като стажант в Центърът за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Той е младши анализатор в Центъра за военноморска мисъл към Испанския военноморски колеж и редовен сътрудник на Центъра за морска стратегия в Арлингтън, щата Вирджиния. Неговият коментар е публикуван от Центъра за анализ на европейските политики (CEPA)