НАТО трябва да действа проактивно, а не реактивно, в отговор на руските нахлувания с дронове

Колко адекватен е отговорът на Алианса на руската атака с дронове на територията на страна от НАТО и какво все още липсва?

НАТО трябва да действа проактивно, а не реактивно, в отговор на руските нахлувания на дронове в Полша и Румъния, пише Укринформ.

Руски дронове нахлуха в полското въздушно пространство при два отделни инцидента през септември 2025 г.. Първият и по-значителен инцидент, включващ до две дузини руски дрона, се случи на 9-10 септември, а за друго нахлуване беше съобщено на 13 септември.

Между 19 и 23 руски дрона бяха засечени да навлизат в полското въздушно пространство, повечето от които са влезли през Беларус. Полски представители заявиха, че дроновете не са носили експлозивни бойни глави и вероятно са били предназначени като примамки за тестване на противовъздушната отбрана на НАТО и скоростта на реакция.

Един от дроновете обаче се разби в жилищна сграда, предизвиквайки скандал, когато беше разкрито, че ракета от полски изтребител F-16 може да е отговорна за щетите.

Полша, член на НАТО, се позова на член 4 от Северноатлантическия договор, който позволява на членовете да представят опасения за сигурността на вниманието на Северноатлантическия съвет.

След това НАТО започна операция „Източен страж“, за да засили отбраната по източния фланг. Нахлуването на дронове последва руски военни учения с Беларус.

Тогава украинският президент Володимир Зеленски предположи, че дроновете са били използвани, за да се разубеди НАТО да предостави на Украйна допълнителни системи за противовъздушна отбрана. 

Масивната атака на десетки руски ударни дронове, които нарушиха полското въздушно пространство през нощта на 10 септември, се превърна в безпрецедентно предизвикателство за НАТО.

Това не беше случайно нарушение на един-единствен самолет, а умишлена, дръзка провокация, която изведе хибридната война на Кремъл срещу Запада на ново, много по-опасно ниво.

Превод: Faktor.bg