Научно-техническото разузнаване на ДС е имало резидентури в 25 страни по света

В края на комунистическия режим Научно-техническото разузнаване (НТР) на Държавна сигурност е разполагало с резидентури в 25 страни по света, плюс още една в Западен Берлин.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com. Той представлява строго секретни съображения по състоянието и проблемите на Управление Научно-техническо разузнаване (УНТР) към Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС).

Документът е от 1987 г., когато в СССР тече перестройка, а в НРБ започва поредната реорганизация, приети от комунистическата върхушка начело с Тодор Живков, за въвеждането на т. нар. фирмена организация.

НТР е оформено като отдел в ПГУ-ДС през първата половина на 70-те години на ХХ век, а през 1980 г. е издигнато в управление в рамките на Първо главно управление на ДС (разузнаването).

Копирайки опита на съветския КГБ научно-техническото разузнаване в НРБ е натоварено от ръководството на БКП да компенсира доколкото е възможно технологичното изоставане от Запада чрез осъществяване на секретни операции за заобикаляне на наложеното от развитите западни страни технологично ембарго и за кражба на западни технологии и образци, които да се прилагат в плановата икономика на комунистическа България.

Публикуваният документ показва, че НТР е имало резидентури (задгранична организация на разузнаването под прикритие, б.а.) на пет континента – Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка.

В Северна Америка НТР е разполагала с резидентури в САЩ, Канада и Мексико; в Южна Америка – Аржентина; В Европа – Англия, Швеция, Норвегия, ФРГ, Австрия, Швейцария, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Италия, Югославия, Кипър, Гърция и резидентура в Западен Берлин; В Азия – Япония, Индия, Сингапур, Малайзия, Филипините, Япония, плюс една резидунтура в Хонг конг (специален административен район в рамките на Китай); в Африка – Алжир.

На територията на България НТР е разполагало с т. нар. отраслови резидентури, изградени към съответните държавни предприятия в различните отрасли на икономиката – електроника, химическа промишленост, транспорт, селско стопанство, металургия, енергетика.

В строго секретните съображения освен структурата на УНТР са посочени и неговите специални фирми за извършване на ембаргови операции като ИНКО, Матхим и Кинтекс.

Предвидено е УНТР да създаде свои фирми зад граница, за извършване на агентурно-оперативна дейност и за прикритие. Рухването на тоталитарния комунистически режим две години по-късно осуетява тези планове.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.