Връзката между магнитните бури и човешкото здраве е индиректна, заяви пред БНР доц. Любомир Трайков, ръководител на Катедрата по медицинска физика и биофизика към Медицинския университет в София.
"Това е стандартен геомагнитен фон. Промените в геомагнитното поле са продиктувани от промените в слънцето. Доказва се, че на всеки 11 години слънцето мени интензитета на ядрените реакции, които довеждат до образуването на протуберанси на слънцето, а образуването на такива протуберанси е причина за усилване на т.нар. слънчев вятър", обясни той.
По думите му особено чувствителни са хора със сърдечно-съдови заболявания. Съдовите заболявания са основна мишена на действието на промените на стандартното магнитно поле, добави доц. Трайков. Той подчерта, че животните и биосферата се е адаптирала в рамките на това геомагнитно поле и промените в него биха могли да бъдат приети от здрави индивиди, които са в разцвета на силите си.
"Електромагнитните полета имат ефект върху тонуса на кръвоносните съдове и влияят върху дилатацията на кръвоносните съдове. Разширяването на кръвоносните съдове е една от причините за падане на кръвното налягане. Има компенсаторни механизми в организма и те произвеждат съответните фактори, които водят до компенсация на тази дилатация. На практика изкуственото (породено от магнитното поле) дилагтиране на периферната циркулация и реакцията на организма срещу това довежда до една компенсируема реакция от страна на здрав организъм, но един организъм, който е изведен от равновесие, не може да компенсира дилатацията и започва да им играе кръвното налягане".
Сега сме в пик на 11-годишната слънчева активност, коментира доц. Трайков.
"Северното сияние е приплъзването на корпускулярни частици по линията на магнитното поле. Тези частици са с много висока енергия", каза още той.
По думите му на 11 години се стига до максимум и след преминаването му, се очаква намаляване на активността на слънцето и параметрите на геомагнитното поле се нормализират. Според него по-опасни са колебанията на магнитното поле.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации