НАСА съобщи, че Слънцето е достигнало своя слънчев максимум в рамките на слънчевия цикъл, като през следващите месеци се очакват още геомагнитни бури и полярни сияния.

Слънчевата активност се увеличава и намалява в рамките на 11-годишния слънчев цикъл - известен още като цикъл на Швабе, наречен на името на астронома, който пръв го е забелязал. От 1826 г. до 1843 г. немският астроном любител Хайнрих Швабе наблюдава Слънцето и открива, че то се завърта около оста си веднъж на всеки 27 дни. Той осъзнава, че в продължение на 11 години Слънцето преминава от тихи периоди, в които не се наблюдават слънчеви петна, до фазата на максимума, когато се наблюдават 20 или повече групи слънчеви петна.

„Слънчевите петна са области, в които магнитното поле е около 2500 пъти по-силно от земното, много по-високо, отколкото където и да е другаде на Слънцето“, обяснява Националната метеорологична служба. „Заради силното магнитно поле магнитното налягане се увеличава, докато околното атмосферно налягане намалява.  Това от своя страна понижава температурата спрямо околната среда, тъй като концентрираното магнитно поле възпрепятства притока на горещ, нов газ от вътрешността на Слънцето към повърхността“.

Астрономите следят тези слънчеви петна, а напоследък и последващите събития, за да определят къде се намираме в слънчевия цикъл.

„По време на слънчевия максимум броят на слънчевите петна, а следователно и слънчевата активност, се увеличава“, заяви Джейми Фаворс, директор на Програмата за космическо време в централата на НАСА във Вашингтон. „Това повишаване на активността предоставя вълнуваща възможност да научим повече за най-близката ни звезда - но също така предизвиква реални ефекти на Земята и в цялата ни Слънчева система.“

Тези ефекти включват геомагнитни бури и полярни сияния, когато изхвърлянето на маса от короната на Слънцето взаимодейства с магнитните полета на Земята. И двете се увеличиха през последните месеци с наближаването на слънчевия максимум.

Преди това НАСА прогнозираше, че слънчевият максимум ще настъпи едва през 2025 г., но по време на пресконференция във вторник представители на НАСА, Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) и Международната група за прогнозиране на слънчевите цикли обявиха, че сме навлезли в периода на слънчевия максимум и че може да сме в него „през следващата година“.

„Това съобщение не означава, че това е пикът на слънчевата активност, който ще наблюдаваме през този слънчев цикъл“, обясни Елсайед Талаат, директор на операциите за космическо време в НОАА. „Въпреки че Слънцето е достигнало периода на слънчевия максимум, месецът, в който слънчевата активност ще достигне своя връх, няма да бъде определен в продължение на месеци или години.“

В този максимален период NOAA очаква през следващите месеци да има повече геомагнитни бури, слънчеви изригвания и полярни сияния.

Магнитното поле на Слънцето се преобръща по време на цикъла, подобно на земното. Цикълът може да бъде кратък - 8 години, или дълъг - 14 години. По време на слънчевия минимум, когато активността на слънчевите петна е най-ниска, единият полюс е положително зареден, а другият - отрицателно.

Въпреки че не е напълно необичайно, този конкретен слънчев цикъл е малко по-силен от очакваното.

„Активността на слънчевите петна от 25-ия слънчев цикъл леко надхвърли очакванията“, казва Лиза Ъптън, съпредседател на Групата за прогнозиране на слънчевите цикли и водещ учен в Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, Тексас. „Въпреки това, въпреки че наблюдаваме няколко големи бури, те не са по-големи от това, което бихме могли да очакваме по време на максималната фаза на цикъла.“

Тъй като слънчевият максимум продължава и през следващата година, НАСА и други организации ще имат много възможности за по-нататъшното му изучаване, както и да наблюдават още по-зрелищни полярни сияния.