Преминаването към възобновяеми енергийни източници може да намали до 80 процента до средата на века въздействието на замърсяването на въздуха от производството на електроенергия върху здравето, съобщиха експерти.
Експерти от Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам (PIK) са използвали модели за климата и енергийната ефективност, за да очертаят три сценария за декарбонизиране на енергийния сектор до 2050 г. В списание Nature Communications, те комбинират своите изчисления с индексите на човешкото здраве и анализите на нивата на емисиите през целия живот.
Учените са открили, че сценарий, при който по-голямата част от енергията се получава от слънчева и вятърна енергия, може да намали неблагоприятните последици за здравето от производството на електроенергия с 80 процента в сравнение с настоящите ни икономики, захранвани с изкопаеми горива., съобщи БГНЕС
„Основният победител в декарбонизацията е здравето на хората. Това е много съществена полза, ако политиките за изменение на климата могат да допринесат за намаляване на въздействието върху човешкото здраве", каза водещият автор Гунар Лудерер за АФП.
Учените и екологичните групи отдавна се застъпват за преминаване към нисковъглеродна енергия, за да се ограничи повишаването на глобалната температура до два градуса по Целзий, както е предвидено в Парижкия климатичен договор. Въпреки че няколко държави се ангажират с „нето нула“ емисии до 2050 г., малко досега са обяснили точно как планират да постигнат това.
Емисиите от производството на електроенергия представляват около 40% от всички свързани с енергията въглеродни замърсявания, а търсенето на енергия не се очаква да спре да расте. Въпреки преобладаващия научен консенсус относно необходимостта от намаляване на емисиите, сравнително малко внимание е отделено на въздействието на климата върху човешкото здраве.
Световната здравна организация изчислява, че 4,2 милиона души умират преждевременно поради замърсяването на въздуха, голяма част от което идва от изгарянето на изкопаеми горива за енергия. Моделите на PIK прогнозират, че настоящите енергийни тенденции ще доведат до загуба на шест милиона години живот в световен мащаб от замърсяване на въздуха до 2050 г. Ако следващите три десетилетия са доминирани от възобновяеми енергийни източници, тази цифра спада до около един милион.
"Това се дължи главно на намаляване на замърсяването на въздуха от изгаряне на горива", каза Лудерер.
Проучването разглежда екологичното въздействие на производството на зелена енергия, насочено към средата на века.
Събирането и изгарянето на растения, поглъщащи CO2, за електричество има потенциал да бъде с ниски емисии, но екипът е установил, че подобни схеми биха имали значителни последици за околната среда.
Измерено на киловатчас биоенергията изисква приблизително 100 пъти повече количество земя от необходимото за добиване на същата енергия от слънчеви панели, е установило изследването.
Фактор
Експерти от Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам (PIK) са използвали модели за климата и енергийната ефективност, за да очертаят три сценария за декарбонизиране на енергийния сектор до 2050 г. В списание Nature Communications, те комбинират своите изчисления с индексите на човешкото здраве и анализите на нивата на емисиите през целия живот.
Учените са открили, че сценарий, при който по-голямата част от енергията се получава от слънчева и вятърна енергия, може да намали неблагоприятните последици за здравето от производството на електроенергия с 80 процента в сравнение с настоящите ни икономики, захранвани с изкопаеми горива., съобщи БГНЕС
„Основният победител в декарбонизацията е здравето на хората. Това е много съществена полза, ако политиките за изменение на климата могат да допринесат за намаляване на въздействието върху човешкото здраве", каза водещият автор Гунар Лудерер за АФП.
Учените и екологичните групи отдавна се застъпват за преминаване към нисковъглеродна енергия, за да се ограничи повишаването на глобалната температура до два градуса по Целзий, както е предвидено в Парижкия климатичен договор. Въпреки че няколко държави се ангажират с „нето нула“ емисии до 2050 г., малко досега са обяснили точно как планират да постигнат това.
Емисиите от производството на електроенергия представляват около 40% от всички свързани с енергията въглеродни замърсявания, а търсенето на енергия не се очаква да спре да расте. Въпреки преобладаващия научен консенсус относно необходимостта от намаляване на емисиите, сравнително малко внимание е отделено на въздействието на климата върху човешкото здраве.
Световната здравна организация изчислява, че 4,2 милиона души умират преждевременно поради замърсяването на въздуха, голяма част от което идва от изгарянето на изкопаеми горива за енергия. Моделите на PIK прогнозират, че настоящите енергийни тенденции ще доведат до загуба на шест милиона години живот в световен мащаб от замърсяване на въздуха до 2050 г. Ако следващите три десетилетия са доминирани от възобновяеми енергийни източници, тази цифра спада до около един милион.
"Това се дължи главно на намаляване на замърсяването на въздуха от изгаряне на горива", каза Лудерер.
Проучването разглежда екологичното въздействие на производството на зелена енергия, насочено към средата на века.
Събирането и изгарянето на растения, поглъщащи CO2, за електричество има потенциал да бъде с ниски емисии, но екипът е установил, че подобни схеми биха имали значителни последици за околната среда.
Измерено на киловатчас биоенергията изисква приблизително 100 пъти повече количество земя от необходимото за добиване на същата енергия от слънчеви панели, е установило изследването.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации