Ако оценяваме разговорите единствено според това доколко са приятни, рискуваме да пропуснем истинското им значение за човешките отношения
Приятното общуване е солта на живота, то предпазва от депресия и забавя развитието на когнитивните заболявания. Но в какво се крие тайната на добрия разговор?
Според учени от колежа „Дартмут“ в САЩ има два компонента, които правят вербалното общуване задоволително. Единият е умението да се задълбочаваме в дадена тема, без да се придържаме към нея прекалено дълго. Най-приятните разговори съчетават съсредоточаването върху обща тема с естественото преминаване към нови идеи, пише „Гардиън“.
Розов шум
Изследователите наричат този модел „розов шум“ – термин, заимстван от физиката. В разговорите той описва баланса между задържането върху една тема и преминаването към нова, така че общуването да не става нито скучно и повтарящо се, нито хаотично
Още древноримският оратор Цицерон е формулирал някои правила за доброто общуване: да следим тона си, да не изглеждаме отегчени, да не губим самообладание и да не говорим безкрайно, особено за себе си.
Повече от 2000 години по-късно учените продължават да търсят отговор на въпроса какво прави един разговор успешен.
Какво показва изследването
Екипът от колежа „Дартмут“ в американския щат Ню Хемпшир анализира над 1000 разговора между непознати. След това участниците оценяват преживяването си и отношенията със събеседниците.
Оказва се, че повечето "розов шум" прави разговора по-приятен и създав ау хората усещане за по-голяма близост със събеседника.
Учените проверяват дали същият модел се наблюдава и между приятели, които имат много общи преживявания, повлияли върху личностното им развитие. Резултатите отново показват връзка между „розовия шум“ и удовлетворението от разговора.
Подобна зависимост се открива и при т.нар. бързи срещи за запознанства. Анализът показва, че степента на „розов шум“ може да помогне да се предскаже кои двойки ще пожелаят да се видят отново.
Резултатите са публикувани в научното списание Science Advances.
Между скуката и хаоса
Водещият автор на изследването Катрин О'Нел обяснява, че във физиката розовият шум се свързва със състояние на границата между реда и хаоса – системата остава относително стабилна, но не е напълно неподвижна.
„Това е особено интересно за разговорите, защото можете да останете достатъчно дълго на една тема, за да опознаете другия човек и да я разберете, но не сте принудени да продължавате да говорите за нея, когато вече е станала скучна“, казва О'Нел.
Според д-р Емили Фин, невролог и старши автор на изследването, обичайното описание на добрия разговор като общуване, при което двамата са „на една вълна“, не е достатъчно.
Прекаленото сходство понякога може да направи разговора скучен – например когато участниците непрекъснато повтарят едни и същи неща или се въртят около една тема.
Изкуственият интелект взема думата
Учените използват модел за изкуствен интелект, наречен MPNet, за да анализират записаните разговори. Моделът представя значението на всяка реплика чрез 768 числови характеристики, което позволява на изследователите да проследят как се променят темите и как събеседниците реагират на казаното от другия.
Бял шум срещу розов
При т.нар. бял шум темите се сменят хаотично, без ясна връзка между репликите. Събеседниците сякаш не се съобразяват с казаното от другия.
Има и червен шум. При него се наблюдава обратното – разговорът се променя твърде малко, участниците се придържат към сходни идеи и зациклят, като повтарят едни и същи неща.
Розовият шум е между тези две крайности. Събеседниците се задълбочават в една тема, постепенно преминават към нови идеи и отново намират обща посока.
Можем ли да се научим да разговаряме по-добре?
Според О'Нел способността за общуване може да се развива с практиката.
Проф. Елизабет Стоуко от Лондонското училище по икономика и политически науки приветства изследването, тъй като то поставя под въпрос схващането, че колкото повече си приличат събеседниците, толкова по-добра е комуникацията помежду им.
Тя обаче предупреждава, че някои от най-значимите разговори в живота ни не са непременно приятни. Затова, ако оценяваме разговорите единствено според това доколко са приятни, рискуваме да пропуснем истинското им значение за човешките отношения.
Източник: bgVoice
Още от Наука
НАСА отправи покана към астронавти, които да кацнат на Луната и Марс
Америка се завръща на Луната, изгражда лунна база и полага основите за първите пилотирани мисии до Марс.
През 1962 г. САЩ са провели ядрен тест в Космоса
В космоса не се е образувал характерният гъбовиден облак при ядрен взрив. Вместо това светкавицата е приела почти сферична форма и е била видима на хиляди километри.
Учени откриха древен хляб на 5000 години
Хлябът е запазен благодарение на пожар. Интензивната топлина го е овъглила, предотвратявайки пълното му изгниване.