"Обяснявам - съвсем доскоро не разпознавах хората и не разбирах как да говоря. Всяка сутрин идваше лекар и ми казваше: Алексей, донесъл съм дъска, дай да измислим каква дума да изпишем на нея. Това ме докарваше до отчаяние, защото макар напълно да разбирах какво иска лекарят, не разбирах откъде да намеря думи. На кое място в главата възникват? Къде да намеря думата и да направя така, че тя да означава нещо? Всичко това беше абсолютно непонятно.

Впрочем, не знаех и как да изразя отчаянието си и затова просто мълчах. При това ви описвам по-късен етап, който сам си спомням.

Сега съм човек, на когото му треперят краката, докато върви по стълбите, но който поне си мисли: "О, ами това е стълба! Хората се изкачват по нея. Изглежда ще трябва да потърся асансьор".

А преди това просто стоях тъпо и зяпах."

В заключение мор Навални пише:

"Така че тепърва предстои да решавам много проблеми, но потресаващите лекари от университетската берлинска клиника "Шарите" решиха главния. Превърнаха ме от "технически жив човек" в това, което има всички шансове отново да стане Висша Форма на Същество от Съвременното Общество - човек, който умее бързо да разглежда "Инстаграм" и без да се замисля разбира къде да поставя like."