Лий Хокстадър, Вашингтон пост

В деня, в който десетки хиляди руски войници нахлуха в Украйна миналата година, американски парашутисти от 173-та въздушнодесантна бригада, екипирани с пълно бойно снаряжение, се приземиха на летището в Латвия - символ на ангажимента на Вашингтон да защитава най-уязвимите си съюзници от НАТО в Европа.

На хартия този ангажимент е железен, откакто преди почти 20 години ръководеният от САЩ алианс разшири гаранцията си за колективна сигурност към Латвия и нейните сестрински балтийски държави - Литва и Естония. На практика изпълнението на това обещание би било кошмарно, като се има предвид настоящата липса на ресурси и нарастващата заплаха от руската агресия, която се засилва експоненциално. Нито Вашингтон, нито европейските му съюзници са готови.

В продължение на години НАТО се съобразяваше с нарастващата заплаха от страна на Москва, а след това получи сигнал за събуждане, когато руският президент Владимир Путин започна разрушителната си атака срещу Украйна преди 17 месеца. На годишната си среща на върха миналата седмица алиансът прие 4000 страници тайни планове за подготовка на стотици хиляди американски и други войски за бързо реагиране от бази в цяла Европа за защита на фронтовите държави, включително Прибалтика. Мисията: "Руските войски трябва да бъдат спрени, преди да могат да завземат и сантиметър от територията на НАТО - и потенциално да подложат фронтовите държави на блока на риск от жестокости като тези в Украйна“.

Но тези планове, както и доларите, еврото и политическата воля за изпълнението им, остават под въпрос. И никъде тези съмнения не са толкова дълбоки, колкото в балтийските държави, където заплахата от Русия е екзистенциална.

"Ако искате да докажете, че алиансът е реален и надежден, това е мястото", каза Кристин Берзина от Германския фонд "Маршал", който този месец организира изследователско пътуване до Латвия за няколко експерти по трансатлантическа сигурност.

Балтийските държави - колонизирани от имперска Русия, а след това подчинени от Съветския съюз през по-голямата част от XX век - от години предупреждават, че Путин няма да се задоволи да живее в съществуващите граници на Русия. Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин ги игнорираха.

Днес в централна Рига, в красивия център в стил ар нуво, от другата страна на улицата към руското посолство гледа разпънат на два етажа банер на Путин, чието лице представлява гротесков череп на кървавочервен фон. Образът отразява омразата, която Русия предизвиква у много латвийци, чиито баби и дядовци са били масово депортирани от съветските войски в сибирски концентрационни лагери по време и след Втората световна война.

Руските пропагандисти се нахвърлят с яд върху балтийците - любимият им епитет е "нацисти" - и се разгневиха, когато Латвия, малко след нахлуването в Украйна, нареди да бъде разрушен паметник на съветската Червена армия в центъра на Рига.

Балтийските държави укрепват лилипутската си отбрана, за да се подготвят за руска инвазия, която според мнозина е възможна в рамките на три до пет години. Твърдо решена да не бъде "свободен ездач" в НАТО, Латвия увеличи разходите за отбрана от 1% от брутния вътрешен продукт до 2,3% от БВП през последното десетилетие; възстанови наборната служба; и купува произведени в САЩ ракети и германски системи за противовъздушна отбрана. Вътрешни лица твърдят, че министърът на отбраната е единственият служител, който не се поти по време на годишните преговори за бюджета на правителството.

Но Латвия, с размерите на Западна Вирджиния и с население под 2 млн. души, има 240 мили общи граници с Русия и нейната васална държава Беларус. Нейните собствени сили едва ли ще бъдат препятствие, ако Русия нахлуе. Латвийските военноморски сили, чийто нападателен капацитет се състои от пет малки патрулни катера, "са брегова охрана, честно казано", според командира им капитан Марис Поленц.

Проучване на Rand Corp. от 2016 г. стига до заключението, че руските сухопътни сили могат да превземат Рига и Талин, столицата на съседна Естония, за два до три дни. "Без подкрепата на САЩ с нас е свършено", казва Андис Кудорс, латвийски учен.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Пентагонът разположи повече от 20 000 допълнителни военнослужещи в европейски бази, с което числеността на САЩ на континента достигна най-малко 100 000 души. Американският генерал Кристофър Г. Каволи, върховен съюзен командващ в Европа, ръководи усилията за мобилизиране на около 300 000 военнослужещи на НАТО за бързо реагиране, което е приблизително осем пъти повече от сегашните сили. Целта е те да могат да се разгърнат за защита на фронтовите държави в рамките на 10 до 30 дни.

Проблемът е в съгласуването на мащабното струпване, необходимо за постигането на тази цел, с политическата воля и наличните ресурси на повечето държави-членки на алианса. Прогнозата не е обнадеждаваща.

В по-голямата част от Европа годините на анемични военни разходи доведоха до крехки въоръжени сили и оскъдни оръжейни запаси. Въоръжаването на Украйна доведе до изпразване на арсеналите в целия континент. Производството на отбранителната индустрия в САЩ и Европа не е достатъчно за въоръжаването и оборудването на допълнителните бригади, които Каволи иска. А новите инвестиции за оръжия ще дадат резултат едва след години.

Не е ясно също така кой ще осигури десетките хиляди допълнителни войници за бързо реагиране на НАТО, които Каволи иска, като се има предвид, че около две трети от страните от НАТО не успяват да изпълнят минималната цел на алианса да изразходват 2% от националното производство годишно за отбрана.

В Адажи, база близо до Рига, ръководеният от Канада батальон на НАТО е предвиден да се увеличи с няколко хиляди военнослужещи, за да достигне числеността на бригадата - около 4000 войници. Дори това скромно обновяване ще отнеме поне три години. Дотогава Москва може би вече ще е възстановила собствените си бригади, които бяха изтощени в Украйна.

Във военновъздушната база Лиелварде в Латвия малка флотилия от американски хеликоптери "Блекхоук" тренира, за да превозва бойни единици на фронта за отблъскване на нашественици. Тя зависи от линия за доставки, която е толкова крехка, че резервните роторни лопатки пристигат от американските заводи за три седмици. "В случай на криза ще бъдем приземени за седмица или две", каза подполковник Лукас Б. Берг от 3-та пехотна дивизия на САЩ, командир на хеликоптерната оперативна група.

НАТО запазва огромна сила, както демонстрира тази пролет с най-голямото си досега въздушно учение, което включваше 10 000 души персонал и 250 самолета, 100 от които от САЩ. Алиансът придоби още по-голяма сила в Балтийския регион, когато Финландия се присъедини тази пролет, и ще бъде допълнително подсилен от вероятното присъединяване на Швеция по-късно тази година.

Независимо от това Каволи и неговите наследници трябва да си свършат работата и спешността е ясна. Без нова решимост от страна на Вашингтон и големите европейски столици, Кремъл вероятно ще разглежда държавите от фронтовата линия на НАТО като примамливи цели и то лесни. /БГНЕС