Огнян Минчев

Много често се задава въпросът - как така Русия с национален доход, сравним с този на Италия е в състояние да доминира ключови решения на ЕС, притежаващ най-голямата икономика в света? Краткият отговор е - със стратегия е в състояние Москва да доминира институционалния политически процес, който би трябвало да структурира управлението на Стария континент. Политическото, стратегическото завладяване на Европа от Русия в продължение на десетилетия се сдържа само и единствено от съпротивата, която оказват на това завладяване САЩ - в качеството им на основна сила в НАТО. 

Енергийната криза, предизвикана от целенасочена стратегия на изнудване от страна на Кремъл се разгръща - планирано и координирано с процеса на утвърждаване на Зелената сделка, при която за нищожен от историческа гл. точка период от време, Европа трябва да пенсионира своята традиционна енергетика. Времето за провокиране на тази енергийна криза е също подбрано в контекста на специфичната слабост, която Вашингтон излъчва като основен атлантически партньор при управлението на настоящата администрация. За Русия винаги има смисъл да се пробва - дали не е дошло време Америка да се изпрати зад океана, а Европа да бъде геополитически сателитизирана в полза на Москва. Трябва да се признае, че тази руска стратегия в настоящия период действа доста успешно.

Три фактора определят периметъра на възможностите за енергийно -

а оттам стратегическо завладяване на Европа от Русия

Първо, политически ЕС продължава да бъде в състоянието, определено от някого преди доста време като "джудже". И не просто "джудже", а уплашено, неадекватно, криещо главата си в пясъка подобно на щраус джудже. Второ - и в сериозна зависимост от първото - Германия, основната сила на ЕС се намира в структурна зависимост от руската енергийна политка спрямо Европа. Политически Германия продължава да бъде настроена пораженски и да бъде предпазлива във всяка своя стъпка в опониране на Москва. Като дългосрочна енергийна стратегия Германия преследва една идеална ситуация на сътрудничество, при която Берлин би могъл да снабдява Москва с технологиите, необходими за модернизацията на Русия, а Москва би могла да осигурява поне значителна част от енергията, необходима за функционирането на водещата европейска икономика. 

Проблемът е в това, че за подобен "бартер" са необходими спокойни, предвидими, дългосрочни взаимоизгодни отношения, които Германия жадува по отношение на Русия. Но в Москва - както обикновено - нямат интерес да спрат до осъществяването на подобни отношения. За имперската програма на Кремъл - от столетия насам - всяко сътрудничество е елемент на стратегическата измама, с която си служат великодържавните водачи за да разширяват и укрепват монопола на собствената си империя - в случая, спрямо Европа. Някой би казал - каква империя, Русия е страна в стопанска и демографска криза. Кризите на Русия никога не са имали значение за великодържавните амбиции на Кремълския връх. Русите могат да гладуват, да се впиянчат, да измират - важното е имперските завоевания да вървят напред. Подхранвайки надеждите на Германия за стратегическия бартер "енергия срещу технологии", Кремъл завоюва нови и нови територии на контрол - стопански, мафиотски, стратегически - на Стария континент, където политическите решения са беззъби, предпазливи, често чисто пожелателни.

Третият фактор, определящ значителните пространства на руско енергийно стратегическо влияние в Европа е системната необходимост на основните западноевропейски страни да диверсифицират енергийните си доставки от Близкия изток с руските ресурси. Факт - това, което за източна Европа е руски енергиен монопол, за западна Европа е диверсификация. Десетилетия наред този проблем на стратегическо разделение между Изтока и Запада на Европа не намери политическо решение. Путин изчака Европа да нагази в илюзорните пространства на Зелената сделка, да се изправи пред енергийна криза - и в съчетание с коварния Ковид Кремъл просто "пропусна" през лятото да зареди европейските газови хранилища. "Поради липса на капацитет" - видите ли, през Украйна вече големите потоци газ не могат да минават. Ако искате газ - има Северен поток -1,2. Има една малка пречка, която можете да изгласувате утре преди обед - премахване на "нелепия" Трети енергиен пакет. 

Всичко това бе ясно и публично описано в десетки анализи и публикации от месеци насам.

Сега капанът щракна

Има сериозно повишаване на търсенето на енергоресурси в глобален план - поради стопанското възстановяване от Ковид. Америка е ангажирана със собствените си проблеми и капацитетите й за износ на газ към Европа са минимални. Русия е на разположение - само трябва да се подпишат някои книжа в Брюксел. Дългосрочни договори за доставка, незабавно влизане в експлоатация на Северния поток-2, пенсиониране на Третия енергиен пакет - "минало му е времето" и т.н. Не можете да се сърдите на Русия - има един просташки израз на играещите белот: "Кьорав карти не играе". Кой се наема да го преведе на акуратен административен брюкселски жаргон?