Не творбата, а полът: как Стокхолм обезценява своята Нобелова награда за литература

Евелина Ламбрева Йекер, специално за Faktor.bg

Някак си не беше интересно днес в Стокхолм при обявяването на носителката на Нобеловата награда за литература. След унгареца Краснахоркаи през 2026 г. беше „ред на жена“ и така и стана: Нобеловата награда за литература получи Ан Карсън. Süddeutsche Zeitung го пише открито: „По тази логика отново има носителка на наградата“. Вече десет години мъж и жена се редуват без изключение – от Ишигуро през 2017 г. насам. Академията твърди, че не следва квоти. При този резултат, обаче е трудно това да се повярва.

Според мен цената за това политическо решение плаща Георги Господинов. Вчера FAZ го посочи на първо място сред седемте фаворити за Нобеловата награда, пишейки за творбите му: „Това е голямата литература. Тя безусловно заслужава Нобеловата награда“. Той донесе първия Международен „Букър“ за българска книга. „Времеубежище“ показва Европа като болен от Алцхаймер, който бяга в любимото си десетилетие. „Градинарят и смъртта“ получи само преди месец наградата „Жан Моне“. Господинов съчетава меланхолична ирония с политическа сериозност и пише на малък език, признават литературоведи от близо и далеч. Академия, която иска да бъде по-малко евроцентрична, трудно би намерила по-добър аргумент.

Ан Карсън не е квотна жена. Преводите и творбите ѝ са явно признати за ерудирани шедьоври. Точно затова моделът удря най-силно нея: всяка жена- носителка на Нобеловата награда за литература вече ще слуша, че просто ѝ е „дошъл редът“.

Това, което беше замислено в миналото като справедливост, се превърна в счетоводство на идентичности. Който оценява литературата според пола на автора, поставя тялото пред текста. Точно срещу това някога се е борил феминизмът. Последиците са добре познати на Запада: образуват се лагери, идеология се изправя срещу идеология, а мъжете минават за структурно подозрителни. Нобел е искал да бъде награждавано „най-изтъкнатото“ и най-значимото за човечеството. Той не е търсел редуване според пола.

Това е тъжното прозрение на днешния ден: първоначалният смисъл на Нобеловата награда за литература вече се измества по политически съображения.

Георги Господинов е на 58 години и най-вероятно ще получи рано или късно тази награда. Ако обаче следваме логиката на Стокхолм, той би бил „наред“ най-рано догодина. За институция, която отсъжда коя литература е най-стойностна, това би трябвало просто да е срамно.