ПАУЗА В РАДОСТТА
Георгиос Сеферис
Бяхме радостни цялата сутрин.
Господи, колко радостни бяхме.
Най-напред заблестяха
листата, цветята и камъните,
после слънцето – голямото
слънце, цяло в бодли,
но толкоз високо в небето.
Една нимфа обираше парцалите на нашите грижи
и ги закачаше по клоните –
цяла гора от дървета на Юда.
Амур и сатири танцуваха, пееха,
ти виждаше розовите тела
между черните лаврови дървета –
плът на малки деца.
Бяхме радостни цялата сутрин.
Бездната беше затворен кладенец,
дете удряше нежният крак на невръстен фавн.
Помниш ли как се смееше той?
колко радостни бяхме!
А след това – облаци, дъжд и влажна земя.
Ти спря да се смееш;
когато се скри във колибата
и загледа със твоите големи очи
как архангелът се упражняваше
с огнен меч,
ти каза: „Необяснимо.
Не ги разбирам хората:
колкото и да си играят с цветовете,
всички са черни.“
Превод: Стефан Гечев
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел