Николай Кънчев
Докато на ъгъла отсреща
лампата прегръща се с фенера,
моето сърце поддържа нощем
непрекъснатия пулс на фара...
Аз съм стожерът на светлината,
целият от светлина, затворил
със стъкла прозорците, че може
да нахлуят тъмни метеори.
И макар че в мрака, лъч сияещ
от божествена искра, аз пиша,
че дори през тясната пролука
слънцето е вездесъщо слънце,
всичкото, което съм написал,
е привидно многотомно, сякаш
сред читалня, пълна със столове,
недостига стол за недошлия!
ЛЪЧ В ОЧАКВАНЕ НА СВОЙТО СЛЪНЦЕ
Фактор
Коментари (0)