Миряна Башева* 

На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута, 
в средата между Лондон и Калкута... 
Земята се въртеше ли, въртеше. 
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше. 
Под нас Земята беше до колене... 
Деца, простете, за да сте простени. 
Сега е ред на вас да превъртите 
Земите, от бащите неоткрити.

*В памет на "поетесата на космическата нежност", която преди 4 години си тръгна от този свят, за да открива други Слънца.