Ивайло Терзийски

             „Смисълът на живота има вкус на устни“

                                                        Ромен Гари

Отглеждам тишината с вкус на устни,
в която уж те има. А те няма.
Щастлива ли си? В улиците пусти
дъждът размива вярност и измама.

Преди да зная кой съм и защо съм,
на есента енигмата се стапя:
ревнив е мракът, гузно доизносва
чертите ти, забравената шапка.

Ще влязат, трескави и непознати,
на моята тъга във асансьора –
дългът, добрата воля и мечтата,
и всеки лесен избор ще оспорят;

Навярно ще се отрека от всичко
и себе си, накрая, ще напусна.
Разпадне ли се чувството на срички,
остава тишината с вкус на устни…