Екстремисти поругаха статуя на италиански журналист, обявиха го за "изнасилвач" и "расист"

Статуя на италиански журналист, започнал кариерата си по фашистко време и по-късно работи за един от водещите всекидневници "Кориере дела сера", бе напръскана с червена боя, а под нея се появиха думите "расист" и "изнасилвач", предаде Би Би Си.

Кметът на града обаче защити Индро Монтанели, дългогодишен журналист със спорна репутация, починал през 2001 г.

Индро Монтанели, защитник на колониализма, става известен с брака си с "купено" 12-годишно момиче от колонизираната Еритрея по време на военната си служба през 30-те години на миналия век.

Нападението, извършено от антирасистки протестиращи и публикувано (но по-късно свалено) в "Инстаграм", е първото срещу статуя в Италия, откакто в други държави като Великобритания и Франция започнаха атаки срещу паметници на фигури от колониалното минало - включително срещу британския министър-председател Уинстън Чърчил.

Активистката група "Ретестудентимилано" нарече Монтарели "колониалист, превърнал робството във важна част от политическата си дейност" - той "не може и не трябва да бъде почитан на публично място".

Кметът на Милано не се съгласи и заяви, че статуята признава неоспоримия журналистически принос на Монтанели - "велик журналист, борил се за свободата на пресата". "Когато съдим собствения си живот, можем ли да кажем, че е неопетнен? Животът трябва да се разглежда комплексно." Във "Фейсбук" Джузепе Сала обяснява, че е бил слисан от лекотата, с която Монтанели признава през 1969 г., че е купил момичето от баща му в Еритрея, когато е бил на 24 г. Във въпросното предаване Монтанели разказва за момента: "Мисля, че направих добър избор. Беше красиво момиче на 12 години. Извинете ме. Но в Африка беше различно."

Монтанели започва да пише за в. "Ил селваджо" ("Дивакът"), фашистко издание, по-късно разработва в Ню Йорк достъпния си стил, отличил го като известен журналист в Италия. Заминава за Етиопия като част от окупацията на територията ѝ през 1935 г. и проявява ентусиазъм за службата си в италианската колониална армия, макар след това да показва известно разочарование от Мусолини.

Предава от испанската гражданска война (но от фашистката страна). Създава крайнодесния вестник "Ил джорнале" през 1973 г., няколко години по-късно е прострелян в краката от крайнолеви активисти, а парк, близо до мястото на нападението, носи неговото име - там е и статуята. През 90-те отразява корупционните скандали, разтърсили политическата класа.

Дълго отрича да е използван газ срещу етиопци по време на инвазията (но това се променя през 1996 г.). През 2012 г. влиза в списъка на Международния институт за печата като един от Героите на свободата на печата.

(източник: Дневник)