Нелепите претенции на Скопие и неосъзната историческа мисия на България

Иван Николов*

Фарсът, който Скопие разиграва пред очите ни, намери възторжените си зрители и в Европейския парламент. Един от тях, австрийският евродепутат Томас Вайц, дотолкова се вживя в нахакано-арогантното пропагандиране на псевдоистините за миналото и настоящето на РС Македония, че успя да наложи един доклад за напредъка на страната в подготовката ѝ за започване на същинския преговорен процес, изпълнен с аргументите на безконтролната самозаблуда.

Това съвсем не е изненада.

Изненадата идва не само от недостатъчно резултатната политика на България по един въпрос, който засяга същността на националната ни биография през вековете. Изненадата изважда на показ и неосъзнатата ни роля за историческата мисия, която държавата ни е призвана да осъществи, предпазвайки ЕС от опошляване на собствените му ценности.

Тук е разковничето на проблема.

Фалшификатите за вековните корени на македонистичната, не македонската идентичност и език, са опровергани преди всичко от европейските изследователи, пътешественици и дипломати, обикалящи през XVIII и XIX век обширните предели на Турската империя.

Упрекът е не към жертвите на системно дресираните с пропагандните псевдоистини за собствената им същност и минало граждани на държавата покрай Вардара. Упрекът е към българските евродепутати, дипломати и политическия ни елит като цяло, че подцениха пробиваемостта на фалшификата, когато той се остави да шества необезпокояван на международната политическа сцена.

Не става дума за приетите от Българския парламент декларации и решения, опровергаващи лъжите на Скопие. Повтарям: става дума за все още неосъзнатата от българската държава историческа мисия — да предпази от ерозия респектиращите с хуманистичната си привлекателност европейски ценности чрез бацила на псевдоистината на македонистичните етноидеологеми.

Вече стана дума за документалното наследство на дипломати и пътешественици от различните европейски държави, оставили ценни сведения за характера, манталитета и собственото чувство за национална принадлежност на населението в географската област Македония от близкото и от по-далечното минало.

Толкова ли е трудно един български евродепутат да вземе, например, труда на германския учен проф. Густав Вайганд, озаглавен „Етнография на Македония“ и издаден в Лайпциг през 1924 г. („Etnographie von Makedonien“ – Prof. Gustav Weigand, Leipzig, 1924), и с оригиналния му екземпляр в ръка да предложи да го обсъдят с няколко германски колеги? Когато прочетат думите на автора в заключителната глава: „Видяхме от изложението дотук, че Македония се населява от различни националности, които по численост се нареждат както следва: българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли…“ — и нека да поразсъждават защо никъде техният сънародник-учен не споменава националността „македонец“, както твърди премиерът./ БГНЕС

*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата