В понеделник, 9 февруари, в пловдивския Етнографски музей се открива необичайна експозиция, посветена на българската народна медицина, която представя малко познати лечебни практики и вярвания от миналото. Изложбата разкрива как старите българи са възприемали болестите и начините за тяхното лекуване – като явления от друг свят, които се хранят от уплахата и негативните емоции на човека.

Според представените вярвания основният орган в човешкото тяло е бил сърцето. Нашите предци са вярвали, че „весело сърце – къделя преде“, защото „когато сърцето е здраво, човекът е здрав, щастлив и весел, между емоционалното и физическото състояние съществува пряка връзка“, обяснява в ефира на Би Ти Ви  д-р Биляна Попова, главен асистент на РЕМ – Пловдив.

Болестите са били възприемани като чудни същества от чужди светове, които живеят отвъд морета, реки и планини. „Те се изпращали или от Бог, заради направените грехове от хората, или сами са решавали да посетят хората“, разказа д-р Попова.

За да бъде излекувано тялото, е трябвало първо да бъде защитена душата от злотворни въздействия. Това се е постигало чрез баене, магически практики и леене на куршум, по-заможните можели да си поръчат уникална сребърна фигурка, която олицетворява болния орган. „Тази сребърна фигурка се оставя в църквата и се вярва, че човекът ще оздравее“. 

Хлябът също е заемал важно място в народната медицина и е притежавал лечебни свойства при определени условия. Баячката е правила девет точета от тесто, които е изпичала в огнището, а след това в купа с обаяна вода е изричала тайни слова. Болният е трябвало да пие от тази вода три пъти.