Произходът на сеизмичния феномен засега е неизвестен
Необичайни нощни трусове на леда в Антарктида установиха специалисти от Чикагския университет, съобщава БТА. Произходът на сеизмичния феномен засега е неизвестен.
Явлението било наблюдавано с помощта на сеизмометри, разположени на две места в шелфовия ледник Макмърдо. Те били обозначени като "суха" или "мокра" станция в зависимост от топенето на ледовете. Въздействието на слънчевата светлина върху "мократа" станция допринасяло за поява на локви от ронлив повърхностен лед.
Нощем сеизмографите в района на "мократа" станция регистрирали стотици, дори хиляди трусове с продължителност по-малко от секунда. Тогава за първи път е установено наличие на необичайна сеизмичност в леда, вероятно причинена от топенето на шелфовия ледник.
Според учените феноменът се дължи на застудяването. Kогато ледът започва да се свива, водата под него замръзва и се разширява. Това деформира повърхностния слой, който се разрушава.
Допълнителни наблюдения ще потвърдят или опровергаят предположенията на учените.
Фактор
Явлението било наблюдавано с помощта на сеизмометри, разположени на две места в шелфовия ледник Макмърдо. Те били обозначени като "суха" или "мокра" станция в зависимост от топенето на ледовете. Въздействието на слънчевата светлина върху "мократа" станция допринасяло за поява на локви от ронлив повърхностен лед.
Нощем сеизмографите в района на "мократа" станция регистрирали стотици, дори хиляди трусове с продължителност по-малко от секунда. Тогава за първи път е установено наличие на необичайна сеизмичност в леда, вероятно причинена от топенето на шелфовия ледник.
Според учените феноменът се дължи на застудяването. Kогато ледът започва да се свива, водата под него замръзва и се разширява. Това деформира повърхностния слой, който се разрушава.
Допълнителни наблюдения ще потвърдят или опровергаят предположенията на учените.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации