19 Ноември, 2026

Неочаквано откритие пренаписва историята за произхода на Древен Египет

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените са установили, че мощното изригване на вулкана Санторини е станало преди управлението на Ахмос, което означава, че XVIII династия и самото Ново царство са възникнали по-късно, отколкото се е смятало досега

Историята на произхода на Древен Египет беше пренаписана, след като учени представиха нова хронология на най-могъщия му период.

По-специално, както пише Daily Mail, откритието пренаписва хронологията на ранните династии на Египет, като отнася възникването на Новото царство почти с едно столетие по-късно, отколкото се е смятало досега. Отбелязва се, че Новото царство, съществувало от 1550 до 1070 г. пр.н.е., е било връхната точка на могъществото, богатството и териториалната експанзия на Египет — епохата на такива прочути фараони като Тутанкамон.

То започва с XVIII династия, основана от фараона Ахмос I, който обединява Египет след период на разпокъсаност. Учените са установили, че мощното изригване на вулкана Санторини е станало преди управлението на Ахмос, което означава, че XVIII династия и самото Ново царство са възникнали по-късно, отколкото се е смятало досега.

Досега историците предполагаха, че изригването може да е съвпаднало с ранния период на Новото царство, а някои изследователи дори се опитваха да го свържат с конкретни фараони, включително Хатшепсут, Тутмос III или Ахмос I.

Пробивът е постигнат благодарение на радиовъглеродно датиране на египетски артефакти от XVII и началото на XVIII династии.

По-конкретно изследователите са проучили глинена тухла с печат с името на Ахмос, ленена погребална тъкан и дървени погребални фигурки, наричани шабти — всички те са били пряко свързани с известни фараони и техните храмове.

Тъй като тези обекти са обвързани с конкретен исторически контекст, тяхната възраст дава надеждна представа за съответния период. Изследването показва, че изригването е предшествало тези артефакти, което променя представите на историците за разцвета на най-могъщия период на Египет.

Вулканът Тера е изригвал многократно, но най-известното изригване е станало в късноминойския период — приблизително между 1600 и 1480 г. пр.н.е.

Традиционно изригването на Тера се свързваше с XVIII династия на Египет и учените го използваха като приблизителна отправна точка за датиране на събитията от ранното Ново царство.

Новият радиовъглероден анализ обаче показа, че изригването е станало по-рано — през Втория преходен период, преди пълното обединение на Египет под властта на Ахмос.

Това означава, че предишните предположения, които свързваха изригването непосредствено с ранното Ново царство, са били погрешни.

„Това изследване за първи път извършва пряко радиовъглеродно сравнение между изригването на вулкана Тера и египетските артефакти от този преходен период. Това ни позволява за първи път да съпоставим едно от най-драматичните природни събития в източното Средиземноморие с историческата хронология на Египет“, заявиха изследователи от Университета „Бен-Гурион“ в Негев и Университета в Гронинген.

Учените добавят, че получените резултати разширяват научното разбиране за древния свят. След като става ясно, че изригването е станало по-рано, отколкото се е смятало, историците и археолозите вече могат да преразгледат културните и търговските взаимодействия между Египет, Крит и други средиземноморски региони. Това включва всичко — от движението на стоки и идеи до миграции, предизвикани от природни бедствия.

Както отбелязва водещият автор на изследването Хендрик Й. Брюинс: „Изводите показват, че Вторият преходен период е продължил значително по-дълго, отколкото се е предполагало, а Новото царство е започнало по-късно“.

Макар корекцията в годините да не е голяма, тя има огромно историческо значение.

Обединението на Египет от Ахмос бележи критичен повратен момент и промяната на датата на неговото осъществяване променя разбирането на учените за политическите и културните преобразования, които са довели до Новото царство на Египет. 

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)