10 Март, 2026

Неочаквано откритие пренаписва историята за произхода на Древен Египет

Неочаквано откритие пренаписва историята за произхода на Древен Египет

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Учените са установили, че мощното изригване на вулкана Санторини е станало преди управлението на Ахмос, което означава, че XVIII династия и самото Ново царство са възникнали по-късно, отколкото се е смятало досега

Историята на произхода на Древен Египет беше пренаписана, след като учени представиха нова хронология на най-могъщия му период.

По-специално, както пише Daily Mail, откритието пренаписва хронологията на ранните династии на Египет, като отнася възникването на Новото царство почти с едно столетие по-късно, отколкото се е смятало досега. Отбелязва се, че Новото царство, съществувало от 1550 до 1070 г. пр.н.е., е било връхната точка на могъществото, богатството и териториалната експанзия на Египет — епохата на такива прочути фараони като Тутанкамон.

То започва с XVIII династия, основана от фараона Ахмос I, който обединява Египет след период на разпокъсаност. Учените са установили, че мощното изригване на вулкана Санторини е станало преди управлението на Ахмос, което означава, че XVIII династия и самото Ново царство са възникнали по-късно, отколкото се е смятало досега.

Досега историците предполагаха, че изригването може да е съвпаднало с ранния период на Новото царство, а някои изследователи дори се опитваха да го свържат с конкретни фараони, включително Хатшепсут, Тутмос III или Ахмос I.

Пробивът е постигнат благодарение на радиовъглеродно датиране на египетски артефакти от XVII и началото на XVIII династии.

По-конкретно изследователите са проучили глинена тухла с печат с името на Ахмос, ленена погребална тъкан и дървени погребални фигурки, наричани шабти — всички те са били пряко свързани с известни фараони и техните храмове.

Тъй като тези обекти са обвързани с конкретен исторически контекст, тяхната възраст дава надеждна представа за съответния период. Изследването показва, че изригването е предшествало тези артефакти, което променя представите на историците за разцвета на най-могъщия период на Египет.

Вулканът Тера е изригвал многократно, но най-известното изригване е станало в късноминойския период — приблизително между 1600 и 1480 г. пр.н.е.

Традиционно изригването на Тера се свързваше с XVIII династия на Египет и учените го използваха като приблизителна отправна точка за датиране на събитията от ранното Ново царство.

Новият радиовъглероден анализ обаче показа, че изригването е станало по-рано — през Втория преходен период, преди пълното обединение на Египет под властта на Ахмос.

Това означава, че предишните предположения, които свързваха изригването непосредствено с ранното Ново царство, са били погрешни.

„Това изследване за първи път извършва пряко радиовъглеродно сравнение между изригването на вулкана Тера и египетските артефакти от този преходен период. Това ни позволява за първи път да съпоставим едно от най-драматичните природни събития в източното Средиземноморие с историческата хронология на Египет“, заявиха изследователи от Университета „Бен-Гурион“ в Негев и Университета в Гронинген.

Учените добавят, че получените резултати разширяват научното разбиране за древния свят. След като става ясно, че изригването е станало по-рано, отколкото се е смятало, историците и археолозите вече могат да преразгледат културните и търговските взаимодействия между Египет, Крит и други средиземноморски региони. Това включва всичко — от движението на стоки и идеи до миграции, предизвикани от природни бедствия.

Както отбелязва водещият автор на изследването Хендрик Й. Брюинс: „Изводите показват, че Вторият преходен период е продължил значително по-дълго, отколкото се е предполагало, а Новото царство е започнало по-късно“.

Макар корекцията в годините да не е голяма, тя има огромно историческо значение.

Обединението на Египет от Ахмос бележи критичен повратен момент и промяната на датата на неговото осъществяване променя разбирането на учените за политическите и културните преобразования, които са довели до Новото царство на Египет. 

Сподели:

Коментари (0)

 „Фантастични умове“: Изложба на български ученици с 5 медала от международни олимпиади

„Фантастични умове“: Изложба на български ученици с 5 медала от международни олимпиади

През 2025 г. ученици от Бургас са спечелили общо 5 медала от международни, европейски и балкански олимпиади по науки

Основният „убиец“ на птици не са вятърните турбини

Основният „убиец“ на птици не са вятърните турбини

Вятърните турбини често са обвинявани, че причиняват масова смърт на птици. Нови научни анализи обаче показват, че реалният им ефект е значително по-малък в сравнение с други човешки дейности като сградите, автомобилите и дори домашните котки

Има ли шанс за реален живот на Марс щом и тардиградите не могат да оцелеят там?

Има ли шанс за реален живот на Марс щом и тардиградите не могат да оцелеят там?

Учените провеждат експерименти, насочени към бъдещата колонизация на Червената планета