Израел и Ливан са на прага на директни преговори, които могат да променят баланса в Близкия изток. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че кабинетът му ще започне разговори с Бейрут „възможно най-скоро“, като основната цел е разоръжаването на Хизбула и установяване на мирни отношения между двете държави.

По информация на The Jerusalem Post, решението идва на фона на продължаващите бойни действия между израелската армия и „Хизбула“, както и предстоящите мирни преговори между САЩ и Иран в Исламабад.

„Преговорите ще се фокусират върху разоръжаването на „Хизбула“ и установяването на мирни отношения между Израел и Ливан“, заяви Нетаняху, подчертавайки, че инициативата е резултат от „многократни искания от страна на Ливан за директни разговори“.

Само минути след изявлението на израелския премиер, „Хизбула“ изстреля залп от ракети към северен Израел, което активира сирени за тревога и показа колко крехка остава ситуацията.

В последващо видеообръщение Нетаняху заяви: „Вече съм постигал мир с арабски държави четири пъти и възнамерявам да го направя отново.“

Въпреки това организацията категорично отхвърля идеята за директни преговори. Депутатът от „Хизбула“ Али Фаяд заяви, че разговори могат да има само при предварително прекратяване на огъня.

Според източници, цитирани от The Jerusalem Post, разговорите могат да започнат още във вторник и ще се водят от посланиците на Израел и Ливан в САЩ – Йехиел Лайтер и Нада Хамаде Муауад.

Очаква се посредник да бъде американският посланик в Ливан Майкъл Иса, като ролята на Вашингтон ще бъде ключова както за гарантиране на процеса, така и за неговото развитие.

В същото време израелски представители подчертават, че към момента няма реално примирие и че израелските сили ще останат на територията на Ливан, за да реагират на всяка заплаха от страна на „Хизбула“.

Ливан от седмици търси възможност за преговори, основно с цел да ограничи израелските операции на своя територия. Исканията са били предавани чрез представители на администрацията на Доналд Тръмп, както и чрез френското правителство.

Отговорът от Вашингтон е бил ясен: първо реални действия за разоръжаване на „Хизбула“, след това преговори с Израел.

Франция също е опитала да посредничи, но Израел е отказал, обвинявайки Ливан, че не контролира действията на „Хизбула“.

Темата за Ливан се превръща в критична и за по-широкия геополитически контекст. Иранският президент Масуд Пезешкиан предупреди, че израелските удари в Ливан са „грубо нарушение на примирието“ и могат да направят преговорите безсмислени.

„Продължаването на тази агресия ще обезсмисли всякакви преговори. Пръстът ни остава на спусъка“, заяви той.

Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф също подчерта, че Ливан е „неразделна част от оста на съпротивата“ и трябва да бъде включен в всяко споразумение.

В самия Израел също няма единна позиция. Част от министрите настояват за ескалация и удари по инфраструктурата на Ливан, включително енергийни съоръжения и транспортни мрежи.

Енергийният министър Ели Коен заяви: „Те трябва да платят чрез своята инфраструктура“, а финансовият министър Бецалел Смотрич дори предложи разширяване на териториалния контрол като средство за отслабване на „Хизбула“.

В същото време външният министър Гидеон Саар призова за по-умерен подход, насочен директно към „Хизбула“, както и за използване на дипломатически канали.

Предстоящите преговори между Израел и Ливан се очертават като потенциален повратен момент за региона. Но липсата на реално примирие, продължаващите бойни действия и противоположните позиции на основните участници показват, че пътят към мир остава изключително несигурен.

Връзката между конфликта в Ливан и по-широките преговори между САЩ и Иран прави ситуацията още по-сложна – и всяка грешна стъпка може да провали не само локален диалог, но и глобални усилия за деескалация.