Александър Йорданов

Наскоро македонският професор Драги Георгиев, когато имам удоволствието да познавам, заяви, че „Самуил е легитимен представител на българското царство”. Но допълни, че оставал открит въпросът „кои етнически общности са били включени в това царство”. Не си продължи мисълта, но усетих, че просто го сърби езика да каже, че една от тези общности е „македонската”. С други думи – царят е български, но народът е македонски, демек – чужд народ. Демокрация е. Всеки има право на мнение.
Но е факт, че 

македонците останаха без цар

 Гърците си прибраха Александър Велики, а ние – цар Самуил. Бях вчера на централния площад в Скопие. И с очите си видях как объркано стърчат две огромни статуи: „Воин на кон” и „Български цар на трон”. А само до вчера там извисяваше ръст Александър Македонски и срещу него, наистина седнал на трон бе „македонският” цар СамОил. Правилно четете: СамОил. Дори името на своя цар македоците не се научиха за толкова много години да пишат правилно. Но за да разберете какъв научен път е изминала македонската наука, за да стигне до мнението на проф. Георгиев, е достатъчно да припомня, че преди пет години Македония хвърли луди пари за един филм в който „цар СамОил” се величаеше като "цар на Светото македонско царство" и който след Византия възнамерявал „да се разправи и с България" . Сега се оказва, че този цар е “легитимен представител” на държавата България. Това си е направо историческо салтомортале. Но не мисля, че има нещо лошо в това 

дълголетните македонски лъжи да умрат

Морталето на лъжата е живот за истината. 
И все пак. Тъжно ми е, че само за година време македонците си загубиха и античното, и средновековното царство. Така останаха единственият народ на Балканите, който няма свой цар. Осиротяха. Трагедия! А гледам, че не им върви много и с „първата република на Балканите и втора в Европа”. Защото се оказа, че и тя – Крушевската република, е българска. И е така, защото Илинденското въстание от 1903 г. е въстание на българите в Македония. Изобщо, нов кахър. 
Според доктрината на македонизма Александър Велики е първият цар на днешните македонци, а цар Самуил е вторият. Веднага след тях иде крушевският даскал републиканец Никола Карев. Македонските комунисти, както и агенти на югославските тайни служби, твърдят, че македонците са народ различен от българския народ и езикът им е различен от нашия. Изобщо всичко им е различно. Но... неизбежното се случи. Различните осиротяха. 
Как сега да излязат от вцепенението и въртоглавицата. Има лек. Нарича се Гинко билоба (Ginkgo biloba). Продава се във всяка аптека.

 Помага за лекуване на въртоглавица, 

за подобрение на паметта и концентрация на вниманието. Какъв може да бъде резултатът от лечението. Първото което ще се случи е, че македонците ще се досетят, че са сбъркали с доктрината. С доктрината на македонизма. И лека полека всичко ще си дойде на мястото. Отново ще са велики и славни. Ще си видят историята в Казанлъшката гробница. И панагюрското златно съкровище ще зърнат. Ще се прекръстят и помолят пред образа на Св. княз Борис I Михаил Покръстител, който е изографисан в църквата на манастира „Св. Наум” край Охрид. След това ги очаква истинско духовно приключение през Златния век на Цар Симеон Велики! Ще срещнат и любимият си цар Самуил. Но ще научат и за друг велик свой цар – Иван Асен II и в какво голямо царство тогава са живели. Като си помисля само за колко много царе има тепърва да учат македонците, направо им завиждам. Но не са само царете. Ще си спомнят те и и за книжицата на банскалията Свети Паисий. Та нали именно той, още преди два века и половина, им е казал да не се държат неразумно и юродиво, да започат да си пият редовно гинко билобата, та да си върнат паметта. 

Да не се срамуват, че са българи

 и да знаят своя български род и славна история. Да си знаят всичките славни царе, а не да минават метър в историята само с един цар СамОил. Много ще има да учат македонците и за възрожденците. Това са все нашенци, които сами са си казали, че са българи и че езикът на който книжици са списвали, е български. 

Тъжно е. Защото ей го на, дойде и скоро двадесетата година ще чукне на двадесет и първия век, а македонците още не могат да вдянат, че са българи. И така сами се лишават от прекрасна и достойна история. От нея се лишават, но да се кланят на ония безбожници които през август 1944 г. на анти Христово сборище са взели решение да им сменят чипа, не престават. Грях и срамота. 
Пием с другар „македонско кафе”, турско демек, в кафана до галерата „Сенигалия" акостирала на брега на Вардара. „Сенигалия” е една от галерите на генуезеца мореплавател Христофор Колумб при неговата втора експедиция. Според македонците на тая галера е плавал Драган Охридски или както „грешно” го представят на Запад, испанският конкистадор Алонсо де Охеда. Питам другарят мой що дири тая галера във водите на Вардара, до планината Водно. Отвръща ми: „Шоу, цирк, майтап да става, туристи да привлича”. А не е ли казвам лъжа, какви галери по Вардата са ви на васт в главите? Лъжа е, отвръща, ама е хубава. Тогава го питам: кажи ми, ама честно, вие македонците нация ли сте или не сте. „Как – казва – да сме нация. 

Комунисти нация не правят

 Те само разтурят.” Гледам го с почуда. „Не се чуди, амбасадоре” – казва и пояснява: 
„На 2 август 1944 г. в манастира „Св.Прохор Пчински” комунистите са измислили, че сме нация. Ти да видиш чудо, комунисти в манастир!”
Не прекаляваш ли, продължавам аз. „Как пък не” – отвръща и дава пример. “Ти, казва, да си видел денес албанец да сборува дека е дел от македонската нация? Србин да си видел?” Не съм, отвръщам, но си мисля, че в македонската конституция пише и за роми, и за турци, и за сърби, и за власи, а само за българи не пише. И като почна един разговор, край няма. Прехвърлихме се в ресторанта „Пелистер”. Тя истината е известна, но трябва човек да е паметен, за да я разбере. 
Македонски етнос различен от българския етнос няма. Македонският народ не е различен от българския народ. Щом братя се наричаме, значи сме от един народ. Един баща не може да направи два народа. Ние живеем тук, а братята – на югозапад. Но дойдоха такива времена, че човек не знае македонецът на югозапад ли живее или на север? Но ето че дойде време да си спомни братът наш от кой народ е бил дел преди да ги яхнат комунистите и да му сменят чипа. Не е трудно. Почва се с книжицата на Св. Паисий Хилендарски и се продължава по-нататък. 
Затова и не губя надежда. 

Възвръщането на паметта,

 регулирането на въртоглавицата, започва с четене. Четеш и разбираш, че Самуил е български цар. След това се питаш, а къде са македонските царе. Става ти ясно, че такива няма. Олеква ти на душата, когато научиш, че всяко македонско семейство има рода в България. След това се питаш, защо Гоце Делчев е имал за най-добър другар и душеприказчик чирпанлията Яворов, а не някой скопянин. Питаш се и защо братята Миладинови от Охрид събират български, а не македонски песни в Македония. Защо Григор Пърличев в своята „Автобиография” сам си казва, че е българин. И така ден след ден очите се отварят, а умът се завръща. Защо Димче Талев от Прилеп пишува исто дека е бугарин. Гинко билобата помага. Лека полека се стига до истината, че българският род, история и народ са род, история, народ и на македонския народ. 
Моят македонски другар знае тази истина и затова си пием винцето „Александия” и си точим приказката. Нашенци сме си. Другари. А на изпроводяк му казвам: „И влизайте по-бързо в Европейския съюз, че ще ни омръзне да ви чакаме”. Отвръща ми: „ Свесни сме дека ке биде...” “Свесни” сте и сте свестни, ама дълго се щурахте. “Ке биде, амбасадоре, не се секирай!” Така се разделихме. Сега го чакам да дойде другата седмица в София. Македонец, приятел, как да не го посрещнеш?