Николай Слатински*

Прочетох книга на сътрудничка в БАН с научни степени и звания.

Не, няма да споменавам коя е сътрудничката и коя е книгата ѝ, за да не им правя риклама.

Въпросът не е в тях, а става дума за нещо далеч по-важно.

Книгата е слабичка, но с претенции за научност. Всъщност е абсолютно антиевропейска, надъхано антизападна книга, изпълнена с прослава на Русия на Путин, с припадъци от възхвала по адрес на Китай на Си, с възторзи от Сърбия на Вучич, с апологетика на евразийството, с призиви да преразгледаме договорите с ЕС, с откровена носталгия за възврат към практиките на СИВ…

Разбира се, при демокрацията стана възможно под прокъсаната пелена на свободата на словото, на мисленето, на писането, на себеизразяването, да шестват всякакви антидемократични епоси и брутални катехизиси, изпълнени с омраза към днешните ни външнополитически приоритети и сегашната геостратегическата ориентация на страната ни.

В края на краищата тук отправям с горчивина упрек и към отстояващите тези приоритети и тази ориентация. Те понякога (дали само понякога) вместо с анализи и убедителни тези, като папагали повтарят всякакви повърхностни, реидеологизирани мантри.
А Науката за сигурността, за външната политика, отбраната и вътрешния ред е абсолютно доминирана от лагера на върлите противници на всичко, което смятахме като главно достижение на Прехода - завръщането ни в Европа, членствата в ЕС и НАТО.

В БАН, в цели университети, в държавни учебни заведения, които подготвят и обучават кадри за системата за национална сигурност и за нашата дипломация не просто имат превъзходство антизападниците, прорашистите, евразийците и влюбените почти оргазмено в Китай персони - те имат там вече практически МОНОПОЛ. Както е - едно към едно - и в структурите на Системата за национална сигурност.

Малко лирично отклонение.

Някога беше дошъл един много виден американец - по времето, когато се дискутираше членството на България в НАТО. Той бе провел множество срещи в министерствата, в NGO-тата, с политици и експерти. Срещна се и с моя милост като секретар по националната сигурност на президента.

И после бе казал на най-официално ниво с българско и американско участие - добре, че разговарял с мен, за да разбере защо все пак България иска да е в НАТО! Всички други говорили едно и също - патетики за цивилизационен избор, банални и шаблонни фрази, оди и осанни, казвайки му онова, което според тях той искал да чуе, но в думите ми реалната национална сигурност на България с предизвикателствата и рисковете към нея я нямало, имало "папагалски" лозунги и заклинания!

Извинявам се за това, че се изкарах целия в бяла премяна.

Но то е само защото докато титаните на нашата евроатлантическа и европейска ориентация осребряват цивилизационния избор на страната ни и вграждат себе си, своите политически протежета, приятели и приятелки, деца и внуци в тези структури, тук - в Науката за сигурността и в Системата за сигурност се възпроизвеждат масово отрицатели на този цивилизационен избор, ненавидници на нашата стратегическа ориентация. Те превземат структури и университети, плодят се и се размножават, кадруват и дерибействат. 

Те са българските т.нар. "ждуны" - чакащите Русия и Евразия да дойдат. И тогава ще се превърнат във фундамент на евентуалната бъдеща прорашистка власт, в идеолози на интелектуалния и може би физически терор над нас, над днешните певци и глашатаи на цивилизационния ни избор.

Той, Изборът е верен и безалтернативен, ако милеем за България и националната ѝ сигурност, за самото ѝ съществуване като държава, но този Избор няма нужда от псалмописци и папагалстващи пророци и апологети, а от дълбоки стратегически анализи и от принципно, мъдро, научно обосновано и родолюбиво по форма и съдържание отстояване - на него, а чрез него и на крехката ни и готова да падне в лапите на мракобесието Демокрация!

* Коментарът е публикуван на блога на автора