Александър Невзоров, легендарен рускижурналист

Добър вечер. Това е "Екстракт" . Е, Тръмп се изказа. Изказа се по обичайния  си мъглив и нееднозначен маниер. Но трябва да се отбележи, че той не е на изповед и няма задължение да докладва всичко.

Пауза́та преди този гръм от Тръмп беше дори по-интересна от самите му изказвания. Тя разкри повече, отколкото днешната му строга, но неразбираема декларация за някаква американска "кузькина мать", ако Русия не прекрати незабавно войната си.

Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че риториката на Тръмп вече ясно е придобила мрачни за Русия тонове. Очевидно той се опитва да отложи неизбежното, което сякаш вече му се изяснява – колко ужасна и велика роля му е отредила историята.

Петдесетте дни, които той предложи за спиране на войната и „излекуване“ на болния Путин, са нищо по стандартите на психиатрията. А именно болестта на Путин управлява тази война.

Най-важното, което прозвуча: Америка няма намерение – и Тръмп не възнамерява – да удовлетворява бълнуванията на Путин. Тръмп иска войната да свърши, и изобщо не го интересува колко катастрофално би било това за Путин.

Той оставя важните неща – като въоръжаването на Украйна – да бъдат довършени от генералния секретар на НАТО Рюте, който уж между другото съобщи, че Украйна ще получи масивна военна помощ – не само ПВО. Подробностите – в моя Telegram-канал.

Това са сериозни новини, защото в речите, в намеците, в езика на политиците – ако човек се вгледа внимателно – ще види редици ракети, бомби и всичко, което няма да бъде официално обявено.

Ясно е, че тези отредени на Путин дни няма да са мирни. Ще има ново изостряне, нови решения. Ако и те следват същата скрита, но ясна заплаха към Русия – ще се случат още интересни неща.

Но нека поговорим за паузата. Тръмп е велик актьор. Никой не умее така да задържи пауза. В днешната световна драма той играе главната роля – просто защото е президент на най-могъщата страна. А сцената – цялата планета.

Сюжетът е грандиозен. Животът на всеки от нас зависи от обрати в този сюжет. Никой не знае какво ще последва утре. Но руската пропаганда вече избухна с нова порция ядрени лиги. Симонян си завинтва лична бойна глава и е готова лично да се изстреля към Вашингтон. А Дугин си скубе космите от слабините и подмишниците.

Всички руски медии крещят, Путин се е смалил зад кулисите. Пауза́та на Тръмп разкри абсолютната безпомощност, злоба и инат на Русия. А също и невиждани досега запаси от истерия. Дори не се подозираше, че Русия има толкова от тях.

Всяка сложна ситуация я превръща в оруща, рвяща фланелката си орда, викаща „всички ще заколим“. Този руски страх е писклив, епилептичен и ужасяващо еднообразен. Може да бъде озвучен и от самия Путин, и от старата истеричка Захарова.

При всеки довод, всяко споменаване на цивилизованост, Русия губи адекватност и почва да заплашва с ядрени удари. Това е всичко, което има в речника ѝ: да бомбардира, да затваря, да разстрелва.

Какво напомни паузата на Тръмп на света? Че светът не иска от Русия нищо – нито Уралските планини, нито якутски диаманти, нито гейпаради в Кремъл. Светът иска руснаците да престанат да умират на хиляди в канавките, да хвърлят безсмислени бомби, да разрушават и убиват.

Светът иска само Русия да спре да се позорѝ. Няма желания за чучела на Белоусов – просто да престанат с геноцида и грабежите в съседна държава. Но реакцията е същата – примитивна.

И в този контекст изобщо не е учудваща днешната присъда срещу писателя Акунин. Прокуратурата поиска 18 години. Съдът му даде 14 години строг режим, 4 от които в затвор. Само защото е изразил мнение.

За щастие, Акунин е в Англия. Но това решение е още едно свидетелство за безумието на режима. Този „военен“ съд разкъсва с пяна по устата сянката на писателя, защото го няма. Аз самият получих 8 години – пак задочно. Те изглеждат като пълни идиоти в тези съдилища. Би било по-честно да съдят холограми на "плачещи агенти".

Очевидно невинен човек, с професия да говори и да мисли, бе осъден на 14 години. Може би съдът действаше от страх – от страх от репресии, ако не издаде присъдата.

Но ако вече са го направили – нека се строят и се обесят над писоарите, всички – съдии, конвойни, секретари. В тези присъди има демонстрация на космически страх – бездънен, истеричен. Това показва, че Русия няма никакъв друг начин на взаимодействие със света, с разума, с логиката.

Всичко е страх. И най-вероятно този страх се излъчва директно от Кремъл.

Доказателството за страха на Путин е неспособността му да признае трагичната грешка, наречена „специална военна операция“ – която струва милиони животи. Да я признае и да прекрати войната – дори с цената на собствения си живот и свобода. Това би било мъжество от римски мащаб – но такова мъжество питерският чекист няма. Той не е нито Сцевола, нито Хораций.

Но поне – поне да спре да насъсква бесните мопсове от ФСБ срещу писатели, журналисти, певци, учени, възрастни лекари и огняри с лампови радиа. За това е нужно съвсем мъничко мъжество. Но и такова той няма.

А обречеността на войната му – дори без днешните обещания на НАТО – вече е очевидна.