Ликуването на обществеността след освобождаването на журналиста Иван Голунов ми се струва крайно глупаво. Може да се направи един  неприятен извод от станалото. В Кремъл не всички са глупаци и идиоти. Това каза известният руски журналист Александър Невзоров, който води убедително в класацията за лидер на мнение в родния си Санкт Петербург. 

Еуфорията от "победата над Кремъл" е пресилена, смята той. И се аргументира....

Еуфорията е предизвикана от това, че Путин с такава щедрост и лекота даде на прогресивната общественост цели две генералски глави, за да поиграе футбол... За него генералските глави са като кочаните от зелка за един председател на колхоз. В Русия и без това има невероятно количество генерали, има и огромно количество , които искат да станат генерали.

Битката не е загубена, но не и спечелена, смята Невзоров.. 

Ситуацията беше майсторски, вериколепно, подло , акуратно, йезуитски разрешена от Кремъл.

Ако Голунов продължаваше да е под стража, щяха да възникнат много силни връзки между всички журналисти, защото те наистина умеят да се обединяват. Журналистическата общност действително започна да се споява... Давайки си сметка, че ако с нещо не се харесат на Кремъл, винаги  могат да им намерят наркотици в чантата, дори пропагандаторите на режима решиха да вървят в крак с "прогресивната общественост"

. Тази журналистическа спойка, това журналистическо братство до такава степен изплаши властта, че тя с великолепен ход прекрати делото, за да развали и унищожи единението на журналистиката, което възникна, благодарение на делото срещу Иван Голунов, каза Невзоров.