18 Ноември, 2026

Незабравимата Паша Христова преди 53 години отлетя завинаги в Отвъдното

снимка: архив Faktor.bg

В памет на популярната естрадна певица през 1972 г. се появява песента "Птицата", изпълнена от Лили Иванова

На днешната дата през далечната 1971 година гласът, който изпя „Една българска роза”, отлетя завинаги в отвъдното, за да се слее с Вселената. 

За незабравимата Паша Христова обаче тази смърт е виртуална, защото самородната роза на българската естрада ще остане винаги на 25. Такава я помнят и ще я помнят няколко поколения българи.

Родена в София, израства в кв. Княжево, а професионалната й кариера започва като чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно се превръщат в хит по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите само пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

На 21 декември 1971 г. Паша загива при нелепа самолетна катастрофа. Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт.

Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

След смъртта ѝ в първите дни на новата 1972 г. се появява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

Сподели:
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел

Коментари (0)