"Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът на независима руска медия пред "Дойче веле" (dw). "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Как оцеляват последните свободни издания в страната?

***

"Още десет души от Сибир изгубиха живота си в "специалната военна операция" в Украйна", "Обвинения в малтретиране на затворници в Иркутск", "Американските връзки на сина на губернатора на Красноярск". Това са все заглавия, за които можеш да се озовеш зад решетките в Русия. Въпреки това журналистите от сайта Tayga.info пишат за тези неща и рискуват безопасността си. Защо? Защото знаят, че обществото има нужда от това.

"Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът Виктор Чистяков пред ДВ. "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Чистяков преодолява страха си всеки ден и е доволен, че Tayga.info е сред 20-те най-цитирани руски медии. В момента там работят само двама редактори на постоянни договори. Преди няколко месеца са били 12.

"Всички, които можеха, си тръгнаха. Само малка група истински журналисти още са в Русия", разказва с примирение 50-годишният мъж. "Ние решихме да продължим след 18 години работа. Защото нашата история е тук."

Мисия, а не бизнес

Пътят на Tayga.info можеше да приключи миналата година, когато руският орган за контрол и надзор над медиите Роскомнадзор блокира интернет портала. Оттогава достъпът до медията става само чрез криптирана връзка - така наречения VPN.

Но Чистяков с радост разказва, че това не пречи на критичните читатели да намират начин да посещават сайта. Даже напротив: "В момента получаваме повече дарения от читателите ни, отколкото преди."
Въпреки това приходите им са спаднали и вече няма как изобщо да се говори за бизнес, оплаква се журналистът. Работата днес е по-скоро мисия.
Тя обаче има своите граници. "Принудени сме да не преминаваме някои червени линии. Опитваме се все пак да останем в рамките на хоризонта." Така Чистяков нарича правната рамка, в която трябва да работят руските журналисти сега.

Затова нарича войната в Украйна "специална военна операция" - както е наредено от властите, или перифразира - "случващото се в Украйна". Tayga.info всъщност не отразява директно войната, а се съсредоточава върху последствията за хората в Сибир - икономическите и социалните проблеми, както и мобилизацията.

"Рано или късно трябва да напуснем Русия"

Тази тема е важна и за друга независима руска медия - "Гроза" ("Буря"). Създателите ѝ живеят в Казан - столицата на Татарстан, в Екатеринбург в Урал и Новосибирск в Сибир. Всички те са студенти, които пишат за своите връстници - "мрежа от студентските вестници на Русия", както се определят сами от "Гроза".

Темите, които отразяват, са разнообразни - от корупция в университетите до правила и съвети за студентите по време на мобилизация.

Главният редактор Леонид Шпирин ги описва така пред ДВ: "За нас няма забранени теми. Опасенията ни за сигурността на екипа не влияят на редакционната ни политика." Журналистите обсъждат чувствителните теми в криптираното приложение за съобщения Signal. Авторите на текстовете не ги подписват с истинските си имена, а екипът работи с екип от местни адвокати, които могат да реагират по всяко време.

В първите шест месеца от началото на войната журналистите от "Гроза" се опитват да се съобразяват със закона за така нареченото дискредитиране на руската армия. Той забранява и войната да бъде наричана с истинското ѝ име. "Това е репресия, казва Шпирин. Истинската цел е да ни сплашат. Някои независими медии в Русия спазваха този закон стриктно и въпреки това бяха забранени, защото говореха за теми, които не се харесват на властите."

Затова "Гроза" нарича войната с истинското ѝ име. Страхува ли се Шпирин за младите си колеги?
"Коментирахме го, разбира се, и накрая осъзнахме едно - рано или късно ще трябва да напуснем Русия, ако искаме да се занимаваме с независима журналистика. Бягството е просто въпрос на време."

Въпреки това медии като "Гроза" и Tayga.info още са в Русия. И продължават да се опитват "да отразяват случващото се с остър език и да привличат вниманието на хората към нещата, които остават скрити от тях", обяснява Виктор Чистяков. Той се надява, че медията му ще продължи да съществува. Но докога? Чистяков се усмихва: "Колкото успеем."