Писателят Нидал Алгафари коментира във Фейсбука си намаляването на субсидиите от 11 на 1 лев. Пиарът е разтревожен как сега формациите ще издържат телевизиите си, как ще правят дарения за черкви, болни и чешми. Алгафари коментира, че на практика и досега са в обятията на олигарси. Разликата с по-ниската субсидия е, че трябва да се бръкнат повече. Той допълва, че трябва да се спре практиката да се дават обекти на партиите под наем за жълти стотинки. 

Вижте какво написа в социалната мрежа писателят:

Приятели, похвално е, че Министерският съвет внася в Народното събрание предложение да се намалят партийните субсидии от единадесет лева на един лев. Оправданието, че това ще избута партиите в обятията на олигарсите ми се вижда смехотворно, защото всички ние сме с усещането, че партиите и сега са в тези обятия. Може би вайкането е, че ще им се наложи на икономическите кръгове, финансиращи партиите да се бръкнат по-дълбоко. Но като са тръгнали от Министерския съвет да намаляват субсидиите, е редно някак да спрат и вторичните субсидии, а те са от раздадените на безценица сгради, офиси, кафенета, ресторанти, зали, клубове за партийна дейност. Наемите, които плащат партиите за тях са в десетки пъти по-ниски от пазарните, което е вид общинска субсидия.

Как ще се финансират партиите си тюхкат се велможите им? Задават си въпроси с отговори тежки. Как ще финансират негледаемите им телевизии, вечните им чиновници, охраните, които ги пазят от народната любов? Как ще успяват да събудят интереса в част от обществото ни, че да пускат правилните бюлетини? Как да даряват за черкви, болни, чешми, ифтари?

Може да се финансират от членски внос и така да компенсират отнетите им субсидии. Иначе написано, ако до сега са събирали по петдесет лева годишно от член, ще трябва да станат по петстотин, ако е голяма членската маса, а ако са по нюню, по над хиляда лева. И всичко това, без да се хисапа за изборите- телевизии, радиа, билбордове, плакати, брошури, листовки, транспорт, обеди и вечери.

Мъка! Мъка! Мъка! Живи да ги ожалим!