Нидал Алгафари, Фейсбук

Преди години възмутени от корупцията и издевателствата на властта се надигнаха на протест човеците от центъра на Дамаск. Изтезаването и убийството на деца от силите за сигурност в Сирия, надигнаха стотици в Дараа. След тях ги последваха стотици хиляди в град Хомс. Тези вълни на недоволство сринаха станата на страха и бяха последвани от милиони. Лицето на корупцията, босът на семейната мафия, предводителят на хайката държавни крадци, назначеният със силата на оръжието и заплахите президент използва армията срещу собствения си народ. Не му стигна това, а покани да дерибействат в Сирия шиитските милиции на "Хизб Аллах", снайперисти проводени, от също така мракобесният режим в Иран, последвани от бомбандировачите на Русия, които изпробваха новите си оръжия върху населението на Сирия, както и паравоенни формирования от месни главорези. Военната мощ на четирите пречупи съпротивата на народа. Следствие милиони напуснаха домовете си и потърсиха убежище в Турция, Ливан, Йордания, Европа. Командировани ислямисти от Русия, Франция, Белгия, Афганистан, Пакистан, Саудитска арабия и Катар създадоха ИДИЛ, който уж да се бори с нечовешкият режим в Сирия. Сега всичко уж затихна. Целите на четирите сили да преборят "терористите" са изпълнени.

НО... Икономиката на държавата, некадърно управлявана от лицето на корупцията стигна до дъното. За да запази поста си, даде или по-скоро подари на Русия и Иран най-печелившите парченца от тортата. Пристанищата не са вече сирийски, залежите от фосфат не са, петрола не е, газът не е и сирийската лира навлезе в хиперинфлацията. Преди мирните протести един долар се търгуваше около 50 лири, вече е 950. Дотирането на стоките от първа необходимост, като ориз, захар, чай е минало. Стигна се до там да няма какво да се намира за храна и в кофите за боклук. Допълнително към всичко това, парите, които поддържаха режима секнаха. След надигането на протестите в Ливан, парите от търговията с наркотици на "Хизб Аллах" спряха. Ембаргото над Иран спря и този поток от финансиране на режима в Сирия. Надигането на шиитите в Ирак срещу Иран, обезсили още повече иранската намеса в Сирия.

Видяхме, че с протести в Сирия не може да се преборим да се промени държавата към демокрация. Разбрахме, че със оръжие не можем да се преборим срещу военната мощ на Русия , Иран и сирийските наемници и главорези. Но гладът, приятели мои, гладът е движеща сила, която ни оръжие, ни изтезания, ни мъчения и убийства биха го спрели. А той е вече факт. Той ще прочисти и семейната мафиотска фамилия, и корумпираните военни, и чуждите сили.
Измъчи се сирийският народ, но вярвам, че малко остана.