Доц. Валерия Кардашевска

Поредна криза в театъра, поредни скандали и после се чудим къде е публиката!

Не сме много в този бранш и почти всички се познаваме. Помня времето от началото на промените. Всички го помним! Закриването на театрите, разпиляването на трупите, откритите сцени, безкрайните реформи и ... отливът на публиката. Наскоро това се повтори – театралните салони бяха затворени първи поради безпрецедентната здравна криза. До днес стадионите и дискотеките вече са отворени, но театрите – не. Все още е опасно?! И вместо в съсловието да си говорим и да се обединим, ние 

пак се разделихме

Отново брожения и разцепления – „независими“ срещу „държавни и общински“; колеги срещу колеги! Мълвата, че свободните актьори искат затваряне на театри, била фейк. Ръководството на НДК унищожава екипа на Театър Азарян – това също няма нищо общо с действителността – пак слух! Много хора от културната сфера искат ТЯ да се развива, а не просто ТЕ да оцелеят днес и за малко. Водят се войни и един срещу друг се изправят колеги, които иначе с цялата си душа милеят за театъра. А утре ще трябва да работят заедно в следващия проект. За да създадат следващия продукт. Да реализират следващия „ивент“. Много бързо възприехме модерната и нова терминология, но не искаме да обмислим и да приемем нова организация и структура. Ревниво тъгуваме за миналото с неговите тромави и нефункциониращи раздути щатни бройки.

Всички шумни емоционални изявления, понякога дори съвсем импулсивно изразената подкрепа на едната или другата страна звучат в ушите на публиката само като поредния непонятен проблем. Зрителите не желаят да се занимават с нашите проблеми – те и без друго си имат достатъчно свои. Те искат да се срещат с любимите си актьори и ги очакват. Нека не ги отблъскваме за пореден път с нашите вътрешни пререкания и претенции! Завръщането на зрителите в залите е бавен и труден процес, знаем го!
Сега трябва работа, другото са емоции, а те са ни нужни на сцената!