Провокативната атака на лидера на националистическата партия „Възраждане“ срещу професор Александър Кьосев предизвика над 2000 академични лица, журналисти и общественици да публикуват гневна позиция. Роди се идеята за Манифеста като воля и мобилизация за неотложно пречистване от напластените злоупотреби на високото понятие “патриотизъм“. 

Ние сме мнозинството на българските граждани, които не се занимават с патриотични бутафории, а просто работим. Убедени сме в това!

Обръщаме внимание и на т.нар. политически елит: за разлика от кресливото патриотарство на „Възраждане“ нашият мълчалив, граждански патриотизъм, не е представен в българския парламент и не е  превърнат в партийни програми и практически политики.

Побързайте! Българските граждани няма да чакат! 

М А Н И Ф Е С Т

Време е да се противопоставим категорично на фалшивия и креслив „патрЕотизъм“, който се тиражира в последните 15-тина години под различни имена – Атака, ВМРО, Възраждане и пр.  На всички е известно, че зад тези бързопоявяващи се и бързочезнещи партийки  се крият устойчиви чужди интереси, целящи разединение на Балканите и откъсване на България от евроатлантическия й път. Техните кресливи мисионери, партийни и медийни, говорят под път и над път за „национални ценности“, „герои“ и „опазване на традиции“, разиграват свещената карта на Македония, но отзад  в  името на „героите“ се вършат престъпления към българското бъдеще.

Днес трябва да измием родолюбието и от кича, и от геополитическите интереси, които искат да го употребят за свои цели.  Да го върнем на истинските му, мълчаливи собственици – обикновените хора, които работят за България, на всички, които строят родината си и се грижат за нея.  На тях отдавна им е ясно, че любовта към България няма нищо общо с „Булгар, булгар!“ и биене по гърдите.  Отрасли с  Вазовото „Да работим!“, те са спокойно уверени, че тя е всекидневно усилие, труд и принос към Отечеството. Патриотизмът, мълчат си те,  се крие в делата, не в думите.

Чашата ни преля и ще го кажем ясно: всички ние, реално допринасящите, сме патриотите. Отхвърляме  монопола, бруталното партийно узурпиране на патриотичните чувства. Отхвърляме фалша, имитациите и кресливия националистически панаир. Предпочитаме обикновена скромност –  обичаме родината и правим нещо за нея, а не се „гордеем“ като развяваме 80 метрови флагове, тричаме кучета или си татуираме Левски и Раковски по бедра и кореми.

Истинският патриотизъм не е евтина бутафория. Той е всекидневна загриженост за всичко, което става в България и което изисква освен любов, още професионализъм, компетентност и отговорност. Опира се на успехите и постиженията на хора от различни възрасти, класи, професии и области, но отхвърля популисткото противопоставяне между елити  и маси, между „умните и красивите“ и „дядото на село“. Отхвърля и опитите за конфронтация на едни социални групи с други,  не разчита на зловещи игри с „чуждото“ и „своето“.

Истинският патриотизъм е свързваща, а не противопоставяща сила: не е случайно, че над Народното събрание пише „Съединението прави силата“.   Убедени сме, че всички граждани  в нашата страна могат да живеят в материална задоволеност, справедливо, съвместно и силно, с равни права и в демокрация, че могат заедно да управляват съдбата си.  Идеалът ни  е легендарната „чиста и свята република“ на Левски,  a писмата на Ботев ни ръководят: „преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти“.

В Родината, за която мечтаем, законите не са празни думи. Тя е дом: а у дома има топлота и уют, но има и справедливост, правилата се спазват. Вкъщи наистина не  е възможно да се нарушат ничии права, независимо от етнос, религия, убеждения, култура, раса, пол или сексуална ориентация. В добрия дом и всеки чужденец би получил гостоприемство и хуманно отношение в рамките на българските закони.

Отворили сме прозорците си към света. В момента сме постигнали не малко: България участва в Европейския съюз и НАТО и, с някои изключения, е пример за мирна политика и добросъседство на Балканите. Родината ни суверенно е избрала своя цивилизационен път, но справедливостта в собствените й граници е накърнена, а мястото ни в ЕС е незавидно.  В идеала си я виждаме стояща по-високо: в собствените ни граници законът упражнява своето върховенство, а навън България без изключения е защитник на принципите на международното право, с което си е извоювала достойно място във всички международни съюзи, форуми и асоциации.

Последното означава, разбира се, и  равноправно място и в Европейския съюз и НАТО, устояване на българските интереси и достойнство в тях, но също борба в техните рамки за справедливи каузи.  Но то означава и ангажимент към тези съдбоносни за нас общности и съюзи, солидарност с общите им ценности и политики, поддържане единството в ситуации на криза.  Пазим в сърцето си онази световна България, която няма да се снишава и свива в провинциалния си ъгъл, а ще поддържа Европа единна. Тя не би приклякала страхливо при трудни ситуации, а винаги би защитавала световната демокрация и правовия ред, би стояла твърдо с конкретна, ясна позиция. Днес например тя би застанала категорично  в подкрепа на Украйна срещу агресора.

Отвореният и съзнателен патриотизъм не може да бъде излъган с омрази, игрички на противопоставяне и изолации в границите на махалата. Хуманен към чужденците, солидарен към европейските ни партньори и приятели, по отношение на българите, емигрирали  по света, той има различно, топло чувство,. Никой от нас не е забравил, че те са братя и сестри, обитатели на духовния дом, наречен „България“.  Затова  очакваме от своите политически представители и правителства обмислени и дългосрочни политики към българската диаспора. България трябва да се ползва от тяхната помощ и компетентност, а заедно с това да укрепва чувството им за принадлежност, да полага и  дългосрочно държавно усилие по поддържането на българската култура и език сред децата им.

В пределите на страната, нашият патриотизъм отхвърля имитациите,  с която разните партийки девалвират родното и противопоставят едни граждани на други,  мъчейки се да спечелят електорат. Той е свързваща кауза, достатъчно привлекателна и всеобща, за да може да бъде подкрепена от различни социални и етнически групи, от  политически организации и граждански сдружения, местни общности и клубове, всъщност от всички български граждани, които мислят като нас.

Да го повторим още веднъж: да си патриот, означава  да обичаш страната си и се грижиш за нея. Да произвеждаш, да създаваш иновации, да увеличаваш благосъстоянието, но също да спазваш законите и да настояваш другите да ги спазват. И още да преследваш корупцията,  да си плащаш данъците, да гласуваш, да поддържаш цивилизационния й избор.  То изисква да си непримирим към бутафориите, подменящи България.  Нашата история е показала, че можем да направим това. На никого не дължим  благодарност за това, че ни има,  убедени сме, че родолюбие е друга дума за  „заедно“ и  „грижа“.

Подписали:

Александър Кьосев

Александрина Пендачанска

Теодора Димова

Юлиана Методиева

Явор Гърдев

Мануела Малеева

Евгений Кънев,

Иван Ланджев

Капка Тодорова,

Силвия Недкова

Димитър Вацов

Георги Фотев

Стойко Стоянов

Алексей Пампоров

Румен Петров

Тони Николов

Марта Методиева

Кети Мирчева

Алберт Бенбасат

Митко Новков

Костадин Бонев

Георги Стойчев

Златко Енев

Антонина Желязкова

Желаещите за подкрепа на Манифеста могат да сторят това в Рeticia.bg