„Ако не бяха медиите, нямаше да разбера, че има карантина. В уединение пиша в двора на къщата си. Има нужда да изключиш външните сигнали, за да запишеш своите вътрешни“. Това сподели пред БНР писателят Николай Илчевски.

Според него, ако човек живее с медиите, които са на пулса на ежедневието, нещата стават много невротични:  

„Имаш чувството, че това е най-баталното нещо, което се случва. Ако се уединиш и четеш, ще видиш, че това е инцидент без край и прогноза. Имало е далеч по-страшни неща. Нищо ново под слънцето. Светът се обновява чрез катастрофи“.

В предаването „12+4“ той подчерта, че засега обществото показва много висока организация в глобален план.

„Ние тепърва ще разберем своята историческа дълбочина, своята издръжливост и адаптивност. Вирусът ни стресна, но не значи, че изменя нашата същност. Падат най-безсмислените неща – безсмислените кафета, разточителството по улиците – 80% от хората бягат от себе си и като овце търсят други, за да мине по-лесно времето. Откриваме сладостта на кафето с близкия човек, топлината на дома“. 

По думите му колкото по-трудно става, толкова по-сплотени стават хората.