Николай Кауфман: Албумът с фолклорните му обработки „Мистерията на българските гласове“ е отличен с „Грами“
Фолклористът съхранява 40 000 вокални и инструментални фолклорни мелодии, негови обработки са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие
На 26 март на 92-годишна възраст от този свят си отива българският музиковед, фолклорист и композитор акад. Николай Кауфман. Музикалният специалист има огромен принос в проучването и съхраняването на българския фолклор.
Академикът е работил на терен и записал 40 000 вокални и инструментални фолклорни мелодии и публикувал 17 сборника. В неговото творчество има обработки на множество народни песни.
Кауфман завършва Държавната музикална академия “П. Владигеров” през 1952 г. По-късно българският етномузиколог придобива международна известност.
Акад. Кауфман извършва над 1000 обработки на български и еврейски народни песни за хорови и инструментални състави. Той става автор на множество клавирни пиеси, творбите му се изпълняват от български и чужди музиканти.
Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми “Мистерия на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие.
През 1990 г. вторият албум „Мистерията на българските гласове“, с включени три негови авторски песни, печели награда Грами.
Едни от най-хубавите му произведения намират място в авторския албум “Портрет на Николай Кауфман”, издание на “Рива саунд”, в изпълнение на “Мистерия на българските гласове”, “Космически гласове” и хора на ансамбъл “Пирин”.
Още от От редактора
Преди 85 години хитлеристка Германия напада съюзника си СССР
Митът за „невинната жертва“ - как Хитлер и Сталин, националист и болшевик, се споразумяха да си поделят Европа в таен пакт, а после се хванаха за гушите
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски