Общонационалната тревога има устойчиви основания и това е нещо, което „не може да се анулира от Кирил и Асен след една символична и в известен смисъл реална победа, доколкото им е връчена възможност да управляват“. Това каза пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов.

„Не мисля, че има особени основания за някакво облекчение.“

„Борисов за мен от ден първи на неговата интронизация е една тежка политическа аномалия, нещо по-лошо – дълбок културен дефект, направо казано срам за нацията, срам за всички, които го подкрепяха. (...) Това, че Борисов е евакуиран частично от българския телевизионен екран, инструмент на омагьосването на нацията през тези 12 години и на нейната деградация, е за мен велико облекчение. И в този смисъл те са през това обстоятелство добре дошли. Иначе аз съм се отказал отдавна да бъда наивен. Ще ги съдя по резултатите“, посочи Михайлов.

„Става дума за една победа на „светите братя“ Кирил и Асен (със симпатична ирония го казвам) Представлява удар срещу една много мощно деградираща политическа и манталитетна сила.“

„Има две неща, които правят смяната на властта приемлива – първо натискът върху българския прокурор, който нарича Борисов „шефе“, и, второ, фигурата на Бойко Борисов, която е притисната, засега символично“, заяви д-р Михайлов.

По думите му „от КТБ до „Хемус“ това, което става, е страшно“. Наивно е обаче да се мисли за наказуемост на беззаконието в структурата на стихийно пазарно, турбокапиталистическо управление, каквото представлява българското управление от 89 г. насам, смята Михайлов.

Той акцентира върху свръхоптимистичния възглед на лидерите на ПП за това, че „при правилно проведена политика на капиталистическа реформа благоденствието на една нация е осъществимо така, както просперитетът на една корпорация е реализируем“.

Фантастично звучи целта на Кирил Петков в обозримо бъдеще България да бъде средноевропейска благоденстваща страна, изтъкна д-р Михайлов и се аргументира: „И особено наивно по причина на това, че е пропуснат най-същественият елемент на такъв вид просперитет, ако той изобщо е възможен, а именно културното условие и човешкият фактор.“

Кирил и Асен не са фанатици на това, което се нарича неолиберална политическа платформа. Те имат корпоративно мислене, което е във висша степен гъвкаво. То не е нито ляво, нито дясно, това изрично и постоянно се повтаря от г-н Кирил Петков.

„В този кабинет е внедрена г-жа Нинова, която не представлява никакъв гарант на лява политика. Но тя се бори за собственото си политическо оцеляване и малко или много ще бди отвътре“, допълни той.

Според Михайлов управляващите, начело с ПП, нямат въобще идея, че „Северна Македония трябва да бъде упорито консервативно бранена като привилегирована тема на българското национално самосъзнание“.

„Те имат тая фантазия, че когато започнат да се строят пътищата между Македония и България, най-общо казано бизнес проектите, ние ще се възлюбим допълнително. Пред тях стои само и единствено „много по-скромна, но трудна задача – да излъжат българското население“, че постепенно този въпрос се разрешава в перспективата на бъдещето, а не в перспективата на миналото", коментира д-р Николай Михайлов и допълни: „Така че българският народ да свикне с неизбежното, защото натискът е голям и този натиск няма да може да се понесе от никой български политик, без изключение.“

Д-р Михайлов коментира и ситуацията около Русия САЩ и НАТО - тема, която е особено гореща през последните седмици, както и как стои България в тази ситуация.

„Да се иска от български политик да отстои на американския натиск в един психотичен конфликт с Русия на това ниво, на този етап, пропаганден и подготвителен, е просто крайно наивно. Това не може да се случи. В България ще бъдат настанени тези военни единици, които са нужни на Америка, ако са нужни. Ще бъде поискано безусловно съгласие за това България да бъде инсталирана като прифронтова държава и т.н. Америка е решила по някаква причина, която си остава загадка на собствения ѝ упадък и дълбоката криза на американската политика, да атакува пропагандно, вербално и с изтласкване на НАТО на изток по един начин, който не може да бъде пропагандно защитен по никакъв начин, защото не е логичен, не е убедителен, включително за населението на европейските държави. Това само в България се счита за политкоректен тон, за нещо, което трябва безусловно да бъде възприето като очевидно, защото се суфлира от истината на Запад срещу неистината на Изток.“