„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа

Кампанията от саботажи, която Русия води срещу Европа, през последните месеци рязко се е засилила. На 18 септември френският президент Еманюел Макрон събра лидерите на френските партии и кандидатите за президент в Елисейския дворец, за да ги предупреди за заплахата от жертви сред цивилното население. За това пише The Economist.

„Никой не е в безопасност“, заявил Макрон. Според него Русия се стреми да „сплаши нас и да подкопае подкрепата ни за украинците“.

Ден по-рано полският премиер Доналд Туск заяви, позовавайки се на разузнавателни данни, че Русия планира да нанесе удари с дронове или ракети по европейски държави, които подкрепят Украйна, а след това да представи евентуалните атаки като случайни.

По думите на Туск Москва иска да „парализира“ НАТО, като провери на практика член 5 от договора на Алианса, според който нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички. Нерешителната реакция на съюзниците би поставила под въпрос тази гаранция.

The Economist отбелязва, че Русия от години провежда тайни операции и провокации срещу европейски държави. След началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. броят им се е увеличил. Сред тях са навлизане на разузнавателни дронове, кибератаки, палежи, бомбени пратки, насочени срещу товарни полети, както и опити за покушения срещу ръководители на водещи европейски отбранителни компании.

Според анализатори и представители на службите за сигурност руските операции имат три основни цели:

да накарат европейските държави да прекратят подкрепата си за Украйна;
да увеличат цената на тази подкрепа;
да създадат впечатление, че НАТО е безсилен.

„Създава се впечатлението, че преминаваме от поредица инциденти в „сивата зона“ към непрекъсната кампания“, коментира бившият британски дипломат Андрю Томсън.

Журналистите припомнят, че само седмица преди изявленията на Туск и Макрон италиански изтребители, изпълняващи мисия на НАТО, са свалили дрон, натоварен с експлозиви, който е навлязъл в Литва от Беларус. Други изтребители са били вдигнати във въздуха заради два руски самолета, нарушили въздушното пространство на НАТО.

През същата седмица руски дронове са ударили влак в Украйна на около два километра от полски граничен пункт. Това е станало малко след като по маршрута са преминали бившият британски премиер Борис Джонсън и няколко европейски представители, отговарящи за сигурността.

В Нидерландия пък работата на железопътната мрежа наскоро е била нарушена чрез координирано поставяне на тръби и кабели върху железопътните линии в различни части на страната.

През август дрон с експлозиви се е врязал в товарен самолет, използван за превоз на оръжия за Украйна, на летище Лайпциг/Хале в Германия. Взрив не е последвал. Германските власти обвиниха Русия за атаката и в отговор закриха руския културен център в Берлин.

Според Томсън обаче подобни инциденти са много повече от официално съобщаваните. Често мишени са критична инфраструктура или отбранителни предприятия. Става дума за повреди на ключово оборудване, представяни като „инциденти“, проникване в обекти от стратегическо значение, както и опити за проникване или вербуване на агенти.

„Несигурността сред жертвите относно това какво точно се е случило затруднява европейските държави да постигнат консенсус за ответни мерки“, отбелязва The Economist. Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.

Бившият служител на разузнаването на НАТО Дейвид Катлър заявява, че Москва най-много уважава силата.

„Ако Европа не покаже, че е достатъчно решителна, за да възпира провокациите, Русия ще продължи с ескалацията. Досега нейните провокации не са имали катастрофални последици – но биха могли да имат. Препятствията по релсите могат да доведат до дерайлиране на влак. Атаките с дронове срещу летища могат да свалят пътнически самолет. Най-рисковият подход би бил да се позволи на Русия да продължи натиска, докато нещо не се счупи“, посочва изданието.

The New York Times също наскоро писа, че Русия активизира саботажите си в Европа и че това може да доведе до непреднамерена ескалация. Сред най-сериозните епизоди е посочена неуспешната атака с руски дронове срещу летището Лайпциг/Хале в Германия.

След началото на пълномащабната война през 2022 г. в Европа са регистрирани и опити за поставяне на запалителни устройства в самолети на куриерската компания DHL, взривяване на железопътни линии в Полша, както и палежи на складове и търговски центрове в различни европейски държави.

В същото време колумнистът на The Telegraph Дейвид Блеър смята, че Украйна може да бъде един от факторите за защитата на Европа от руската заплаха. По думите му Германия би могла да предостави на Украйна крилати ракети Taurus и да разреши използването им срещу военни цели на руска територия.

Ключови думи: Русия, Европа, НАТО, Украйна, саботаж, руски атаки, дронове, кибератаки, критична инфраструктура, Еманюел Макрон, Доналд Туск, The Economist

faktor.bg