Всичко ни "пускаха" при социализЪма, ама трябваше да слушкаме и да не мислим

Момчил Дойчев, Фейсбук

Няма такова нещо като "освободители", "освобождение", "освободиха ни", "освободени бяхме". "Българинът обича свободата, но чака някой да му я донесе в къщи на тепсия".(Левски). Такова нещо няма - някой да дойде и да те освободи, когато вътрешно си си роб, когато не си се наробувал и когато робството ти е така топло, приятно - някой да се грижи за тебе и да ти дава, да ти пуска.

"Пуснаха сирене, маслини, хляб..." Всичко ни "пускаха" при социализЪма, ама трябваше да слушкаме и да не мислим. Ей затова социлализъмът се провали - щото не искаше мислене, а подчинение. И затуй всеки социализъм се проваля - независимо дали е в Северна Корея, Куба, Никарагуа, Етиопия, Сирия, Либия, или Боливия. Защото ликвидира свободата! - А тя изисква усилия, борба и то всекидневно, а не освободиха ни и може пак да си легнем и да чакаме .... какво - поредното "освобождение". Ей затова няма как да просперираме - докато не се научим ,че свободата не се дава!

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин 1967