19 Февруари, 2026

Новият президент на Румъния: Безпокоим се за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион

Новият президент на Румъния: Безпокоим се за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион

Никушор Дан, снимка: архив

Никушор Дан е във Вилнюс, за срещата на "Букурещката деветка" и северноевропейските страни

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви днес, че има "безпокойство за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион, включително в Република Молдова", съобщава БТА с позоваване на Аджерпрес.

Румънският държавен глава се намира днес на първото си задгранично пътуване от поемането на мандата си - за участие в срещата на върха във Вилнюс на формата "Букурещ-9" (Б9) и северните страни. Той участва в съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, украинския президент Володимир Зеленски, президента на Полша Анджей Дуда и премиера на Дания Мете Фредериксен, чийто домакин беше президентът на Литва Гитанас Науседа.

Никушор Дан напомни, че форматът Б9 е възникнал преди 10 години, след атаките на Русия срещу Крим, когато по думите му е имало "потенциална заплаха от страна на Русия".

Той добави, че в сега "потенциалната заплаха се превърна в реална, с една война от три години в Украйна и с нашите страни, които се сблъскват с хибридни заплахи". Дан изтъкна, че в момента заплахата е не само класическа военна, но и хибридна:

"Заплахата не е само класическа военна, но имаме и много важни хибридни действия срещу нашите страни. (…) Много съм доволен, че всички участници са съгласни, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна."

Никушор Дан добави, че следващата среща на върха на Б9 ще се състои през 2026 г. в Букурещ.

Срещата на високо равнище във Вилнюс имаше за цел да подготви срещата на върха на НАТО в Хага, насрочена за края на месеца, отбелязва агенцията.

Румънският президент подчерта също, че "имаме нужда от по-силен НАТО, от по-силна трансатлантическа връзка".

Що се отнася до разговорите за увеличаване на отделяния за отбрана дял от БВП, Никушор Дан посочи, че "не само трябва да увеличим разходите за отбрана, но и да произвеждаме военно оборудване, за да се защитаваме".

Той добави, че присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за страните от този регион.

"На първо място присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за нас. Както сме казвали и преди, трябва да укрепим трансатлантическата връзка и в този контекст е много, много важен нашият ангажимент за 3,5 процента (от БВП) за отбрана и (...) се надявам, че ще вземем това решение в Хага." - отбеляза той.

Агенцията напомня, че Никушор Дан заяви пред "Файненшъл таймс" в края на май, че Румъния е склонна да увеличи средствата за отбрана, за да достигне целта на НАТО за 3,5 процента от БВП, плюс допълнителни 1,5 процентни пункта, предназначени за инфраструктурата и киберсигурността.

На днешната среща във Вилнюс, Литва, участваха държавни и правителствени ръководители на деветте страни членки на Б9 - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, както и на северните страни - Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. На срещата присъстваха също генералният секретар на НАТО Марк Рюте и украинският президент Володимир Зеленски.

Сподели:

Коментари (0)

Русия няма да се задоволи само с искане за териториални отстъпки: Какво още поиска Кремъл

Русия няма да се задоволи само с искане за териториални отстъпки: Какво още поиска Кремъл

Кремъл основава изявленията си на „проектодоговор“, който самият той създаде през декември 2021 г., имайки впредвид ултиматумите на Русия към САЩ и НАТО преди войната

Украйна и Русия се разбраха за механизма за прекратяване на огъня

Украйна и Русия се разбраха за механизма за прекратяване на огъня

Очаква се нов кръг от преговори да бъде свикан през следващите седмици. Но на политическо ниво – няма пробив.

Мелони: Останах без думи, че Италия трябва да плати обезщетение на "Sea Watch"

Мелони: Останах без думи, че Италия трябва да плати обезщетение на "Sea Watch"

Италианският премиер изрази недоумение от абсурдните решения, че една държава няма право да се бори с масовата нелегална миграция