Доклад като доклад. Нито по-добър, нито по-лош от предишните. Раздели, подраздели, таблици, графики, параграфи, точки. Петдесет и девет страници.
С множество числа, дейности, примери, насоки и даже изводи. С някои казани и още повече спестени истини. И главна цел: да скрие, че деградацията на въоръжените сили и на цялата отбранителна система на българската държава продължава. 
Да не посочи главните виновници. 
Да гримира тежки и дългогодишни недъзи, чието разкриване говори само едно: бавен, десетилетен, трудно обратим разпад на системата за отбрана.

Погледнато формално, всичко е нормално

В изпълнение на засилените мерките за гарантиране на сигурността в Черноморския регион през май и юни български военнослужещи участваха в многонационалното учение „BLACK SEA/BALKAN REGIONAL EXERCISES 2019” (BS/BRE-19). 
На територията на България протекоха ученията „STRIKE BACK 19”, „SHABLA 19”, „SWIFT RESPONSE 19” и „TROJAN FOOTPRINT-SOUTH”. 
Във въоръжените сили през 2019 г. бяха планирани 361 учения, от които бяха проведени 331 (91,69 % от планираните).

В Сухопътните войски 

Сертифицираните формирования отговарят на изискванията, определени във Ръководството за проверка и оценка на бойните способности на сухопътните сили на НАТО, съгласно Стандартите за силите на Съюзното командване по операциите и на заложените в националните изисквания. 
Декларираните формирования от Сухопътните войски са подготвени по стандартите на НАТО и притежават способности за участие в операции на Алианса. 
Все така остават нереализирани плановете за придобиване на 150 бойни и специални бронирани машини, без които „изграждането на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” ще си остане учтиво пожелание.

Натовски танк, но не български

Авторите на доклада споделят плахата надежда, че старите съветски танкове Т-72, произведени пред 70-те години на миналия век, биха могли да бъдат модернизирани. Но дългогодишни командири и технически специалисти от Бронетанковите войски са категорични, че тези бойни машини са надхвърлили срока на техническата си годност и не подлежат на модернизация.
Щабът на Сухопътните войски обяви 4 конкурса за попълване на 597 вакантни длъжности. Явиха се 848 кандидати, от които само 392 бяха класирани за назначаване. Най-голям е процентът на незаети длъжности за младши офицери и войници (около 31 %). 
Авторите на доклада смятат, че „И през 2019 г. състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, и в рамките на колективната отбрана на НАТО...” с „ограничения по време и обем на изпълняваните задачи”.
Въпреки професионализма и стоицизма на войника, сержанта и офицера. „Измокрен, гладен, уморен.”
Причини? 
„Ограниченият финансов ресурс, големият брой вакантни длъжности и остарялото въоръжение продължават да са сред основните причини, които възпрепятстват изпълнението на приетите Цели в пълен обем.” 
„Това се дължи на оперативно несъвместимите и неотговарящи на изискванията въоръжение, бойна и поддържаща техника, оборудване и екипировка.”
Това обаче не са причини. Това са последици. Причините са политически. Ще стигнем и до тях.
Продължава агонията на 

Военновъздушните сили

Глътка оптимизъм даде подписването на 4 договора с правителството на САЩ за придобиване на 8 самолета F-16 Block 70 и свързаното с тях оборудване и въоръжение на стойност 1 256 153 980 щатски долара, както  и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка. Но зад единствената сделка за бойни самолети от 30 години насам няма как да бъдат скрити другите провали.
Дежурството от територията на страната за контрол над въздухоплаването и охрана на въздушното пространство („Air Policing“) не беше усилвано със сили и средства на съюзни държави и се носеше само от български изтребители. (На предела и отвъд него на възможностите на хората и на техниката.)

Натовски самолет, но не български

„Въпреки гъвкавото планиране и ефективно разходване на ресурсите, планираният брой летателни часове беше изпълнен едва на 80 %.”
Дори планираните оскъдни часове за поддържане на уменията на бойните ни пилоти са били орязани с цели 20 %! Причини? Оскъдни ресурси, несключени договори, недовършени ремонти, неритмични доставки, липса на резервни части. Планираният брой летателни часове е далеч под изискванията в стандартите на НАТО. 
„Това създава реална заплаха за нивото на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучаване на млад летателен състав по типове авиационна техника и за изпълнение на дежурството по „Air Policing”. 
Около 60 % от авиационните произшествия са вследствие на откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство (58 %) от 80-те години на миналия век и отдавна се намира извън предела на назначения технически ресурс. „Зенитно-ракетните комплекси са в незадоволително състояние. Налице е технологична изостаналост на зенитно-ракетната техника и ниско ниво на оперативна съвместимост със съюзните държави от НАТО.”
От 2009 г. не са извършвани доставки на резервни части и не са правени ремонти, съгласно техническите изисквания на тези радари и към настоящия момент, „тяхното техническо състояние се осигурява от разчетите във военните формирования със собствени сили и средства”. Като в опълчението. 
„Съществува реален риск от невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили.” Ужас.
За цялата 2019 г. на служба във ВВС са приети само 77 души.
Прави чест на Щаба на ВВС, че декларира тревожното състояние на силите, без да замазва положението и да търси виновници извън Българската армия, както правеше предишният командир на ВВС др. генерал-майор Румен Радев.

Военноморски сили 

Сиромашката ни флотица успя да участва в 22 международни учения, да организира и да осъществи националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2019”. В рамките на утвърдените лимити от гориво-смазочни материали, бойни припаси и при сериозни финансови ограничения бе осигурявана предимно подготовката на декларираните кораби и личен състав за участие в международни учения в българска акватория и извън нея.

Натовски кораб, но не български

На изгодна цена от Нидерландия бяха закупени два кораба (втора ръка) клас „Трипартит“ от типа „минен ловец”. 
В двата конкурса за попълване на 200 вакантни длъжности са подали документ 232 души, от които са назначени 135.
Подготовката на военните формирования бе насочена към:  развитие и поддържане на способности за водене на морски операции и за участие в съвместни операции в национален, съюзен и/или коалиционен формат;  своевременно идентифициране, оценка и отговор на асиметрични, хибридни и терористични заплахи;  отработване на задачи при разрешаване на кризи от невоенен характер и т. н.
„При стандарт на НАТО от 108 дни на море, декларираните кораби имат средно по 35, което е около 30 % от необходимите. Това се отразява негативно върху подготовката и способността за изпълнение на задачите в съответствие с установените стандарти.” 
„Корабите от формированията, предвидени за силите за отбрана, са били на море средно 20 дни през годината.” А през останалите 345 дни? На котва и вързала? Браво!
Апропо, преди да разбие обединения френско-испански флот при Трафалгар през 1805 г. адмирал Нелсън не е слизал от кораба си почти две години.
МО неколкократно отлага или проваля сделката за покупка на „нови, модерни патрулни кораби, притежаващи способности да участват в широк спектър от морски операции на НАТО и ЕС, които да заменят част от наличните във Военноморските сили кораби руско (всъщност съветско) производство, неподлежащи на модернизация”.
Ако сделката със спечелилата конкурса корабостроителница върви без сътресения, се очаква ВМС да получат първия си кораб до края на 2024 г. А дотогава?
Хубаво е, че „Създаването на Военноморски координационен център на НАТО в Пункта за базиране на Военноморските сили във Варна е част от националните ангажименти в изграждането на адаптираното Предно присъствие на НАТО в региона на Черно море”. 

Човешкият фактор

Розовата боя и еквилибристиката с числа не могат да скрият печалната истина, че непопълнението в тактическите звена на Българската армия и особено в Сухопътните войски продължава. МО смята, че с 10 %  увеличение на възнагражденията на военнослужещите за две поредни години, с информационната кампания „Бъди войник“ и с промени в поднормативни актове, поне е спрял отливът на хора от професионална военна служба.
Недостигът на военнослужещи по категории е: офицери – с 19 %; офицерски кандидати – с 10 %; сержанти (старшини) – с 9 %; войници (матроси) – с 29 %. Тридесет процента недостиг на професионални войници!
Защо? Нека да освежа паметта на читателя със случай от „славната” история. През 2012 г. изтъкнатият финансист и вицепремиер в кабинета „Борисов 1” др. Симеон Дянков изпитваше затруднения с баланса на държавния бюджет. Тогава Дянков предприе дързък и рискован ход: някъде през септември 2012 г. отряза 37 % от бюджета за отбрана и изля парите в държавната хазна. 
Масовото недоволство в Българската армия бе потушено от старшите командири и щабове с припомняне на съветската пословица „Я начальник – ты дурак!” Но през същата есен близо 3 700 офицери, сержанти и войници, осъзнали липсата на стабилни перспективи във въоръжените сили, подадоха рапорти и напуснаха „бойния си пост”. Кадровият срив, предизвикан от „мъртвата примка” на Симеон Дянков, остана да кърви като отворена рана.
Отрадно е, че „Един китайски офицер и четирима виетнамски курсанти продължават обучението си в Националния военен университет „Васил Левски”.
Както и че „С цел подпомагане на военно-патриотичната и родолюбивата им дейност, през 2019 г. 14 военно патриотични съюзи бяха подпомогнати с финансови средства на обща стойност 137 297 лв.” 
Знаем кои са повечето от тези казионни съюзи и какво представлява „военно-патриотичната и родолюбивата им дейност”. Както и че МО продължава да подпомага само онези сдружения, които възхваляват „безупречната” работа на министерството и не надничат в канчето на началството. Както беше преди 1989 г.

Казусът „Ненчев”

В прилив на откровение или поради неволно изтичане на информация в доклада се четат следните редове: „Продължи изпълнението на договореностите, постигнати в рамките на Споразумението между правителствата на България и Полша относно осигуряване на логистична поддръжка за самолети “МиГ-29”, сключено през октомври 2015 г.”
Да, става дума за същия договор, заради който бившият министър Николай Ненчев бе обвинен от Военната прокуратура и влачен от дело на дело близо три години. Според обвинението, Ненчев бил нанесъл щети на Българската армия и на финансовите интереси на държавата. Но „неизгодният” му договор с Полша остава в сила и полската страна изпълнява задълженията си по него. Ето, през 2019 г. са „ремонтирани авиационен двигател “РД- 33”, помпа-регулатор “НР-59А” и два датчика...” „Всички агрегати и детайли бяха предоставени обратно на Командването на Военновъздушните сили.”
Защо тогава бившият министър и лидер на партия БЗНС Николай Ненчев бе заплашван с лишаване от свобода от трии до осем години и бе разкарван по съдилища в период от 1 095 дни? Кой му организира това активно/хибридно мероприятие в стил „ГРУ”?
Моят скромен анализ предоставя следната версия: за да бъде (само)сезирана Военната прокуратура, заявителският и доказателственият материал може да бъде подаден само от документалните хранилища на МО. Изнасянето на каквато и да е документация без разрешението на високопоставен политически или военен шеф от министерството е доста трудно. И наказуемо.
Да припомня, че в предишния кабинет „Борисов 2” министър на отбраната бе Николай Ненчев, а един от заместник-министрите бе Атанас Запрянов, генерал-лейтенант от запаса.
В правителството „Борисов 3” министерският пост бе предоставен на Красимир Каракачанов, а един от двамата заместник-министри отново е г-н Атанас Запрянов. Веднага след конструирането на третото правителство с премиер Бойко Борисов като по сигнал започна съдебно преследване срещу бившите министри от Реформаторския блок Даниел Митов (на външните работи), Н. Ненчев (на отбраната) и Христо Иванов (на правосъдието). 
Най-сериозни бяха обвиненията срещу военния министър, който всъщност бе нарушил интересите на руската авиостроителна компания РСК МиГ, като бе сключил (изгодна за българската държава) сделка за ремонт на старите съветски изтребители МиГ-29. Което съветската/руската агентура в България не пожела да му прости.
Фактът, че Атанас Запрянов е заместник-министър на отбраната и в днешното правителство говори само за едно: че организаторите на съдебното преследване срещу Ненчев не отричат напълно политиката на бившия военен министър, а прицелно търсят разправа с политика Н. Ненчев, както и с г-н Даниел Митов, заради принципната им проатлантическа и проевропейска политика.
Към помията, изляла се върху ексминистър Ненчев, се прибавиха и кофите с катран, които изсипа бившият командир на ВВС и настоящ президент на Република България Румен Радев.
Ако ми предоставите други доводи, готов съм да ги разгледам.

И нито дума за Русия

Накрая докладът завършва с политико-военни „Изводи”, които би трябвало да са на мястото на увода. Сбутали са ги накрая, вероятно за да ги замаскират с контейнерите думи, изсипани в предишвите раздели.
В 59-те страници на документа нито веднъж не е спометната Руската федерация. За добро или за лошо. Като съюзник, приятел или вероятен противник. Въпреки че правителството на Руската федерация съвсем категорично определя Северноатлантическия договор като „заплаха за сигурността на РФ”. Сиреч като противник.
Но за авторите на доклада и за ръководството на МО заплаха откъм Русия не съществува. Затова са изписани голословни твърдения като:
„Все по-често глобални и регионални сили, както и недържавни субекти прибягваха до комбинирано използване на класически и хибридни инструменти за постигане на набелязаните цели”.
Кои се тези глобални и регионални сили? Още ли не сме ги идентифицирали? Да не би да са НЛО?
„В условията на променен стратегически баланс на силите в Черно море, значителното военно противопоставяне се запази, което превръща региона в източник на напрежение и нестабилност.” 
Кой е променил „стратегическия баланс”? В чия полза е нарушен този баланс? Не знаем какво става дори в Черно море ли? Имаме ли друго море, към което са съсредоточени интелектуалните и военните ни усилия? Самият регион не би могъл да бъде „източник на напрежение и нестабилност”, а агресивната, реваншистка и нагла политика на режима, оглавяван от подполк. Путин. 
„Провежданата последователна и активна политика затвърди мястото на България като надежден съюзник в НАТО и член на ЕС, както и като ключов фактор за стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.”
Така ли? А откъде следва, че е „провеждана последователна и активна политика”, която е „затвърдила мястото на България като надежден съюзник в НАТО и член на ЕС”? Да не би със стотиците милиони, наляни в касите на руския военно-промишлен комплекс? Или със строителството на заробващо продължение на „Турски поток” и с далаверките около ядрената бомба АЕЦ „Белене”? Или с изложбата за „освободителната мисия на Червената армия” в Царство България през 1944 г.?
Въпреки гръмките заявления и заделения финансов и технически ресурс все още е направено твърде малко за изграждане на способности за защита на въоръжените сили и критичната инфраструктура от кибератаки. Работата на МО в тази област не кореспондира с ясното становище на НАТО, че киберпространството представлява пети домейн за водене на операции.

Какво правим всъщност? 

Дотук сме дълбоко под водолинията.
С 5 «прегледа на отбраната» за 25 години.
С две Бели книги, три визии и четири военни доктрини.
С политици-гастрольори в отбранителната сфера, които се кланят пред вероятния противник, че «България няма да предостави свои военноморски бази на НАТО или на САЩ».
С тюфлеци-генерали и полковници, които за първи път в историята получават и заплата, и пенсия, без да са ги заслужили.
С 240 милиона грешни български пари, дадени за поддръжката на стари съветски таралясници.
Държавният български Андрешко, полунатовец, стопроцентов криптокомунист и 110-процентов потомствен русофил, лъже себе си, нацията и съюзниците, че се скъсва от усилия, хвърля огромни ресурси и не се прибира от полигоните за бойна подготовка. 
И ако резултатите му са трудно забележими без микроскоп, виновни са Михаил Горбачов, предварително несъгласуваното разпускане на Варшавския договор, санкциите срещу Русия, мижавият БВП, международното положение, ретроградният Меркурий, баба Ванга, Рихтер, Шпонхойер, Медведев и Карник, пролетта, лятото, есента и зимата. Озоновата дупка. Климатичните промени. Глобализацията. Сорос. Костов. Росен Плевнелиев.
Тридесетте години, изтекли от началото на новото летоброене за Република България, дават изобилен материал за наръчник на тема „Как не бива да се правят реформи в структурите за отбрана. Как ненаучно и безпринципно да се подбират, развиват и издигат професионалистите в тази област”. 
С незначителни изключения (1997-2001 г.), всички политически и военни ръководства, партии, коалиции, сили и кръгове, целенасочено или непредумишлено сториха и невъзможното, за де бъде намален отбранителният потенциал на страната ни, въоръжените сили да изгубят повече сиво вещество и творческа енергия,   да бъде разединен, вътрешно противопоставен, деморализиран и депрофесионализиран офицерският състав от Българската армия.  
Министрът на отбраната Кр. Каракачанов дава въпиющ пример за хаотично, непланомерно, политически късогледо „ръководство” на Българската армия. Нито една от инициативите на левичарската му патриотарска партия ВМРО не донесе трайни дивиденти за отбранителното ведомство: въвеждането на наборна (доброволна) войнишка служба; решаването на ромския въпрос чрез прогонване на жени и деца през зимните студове през януари 2019 г.; несъгласуваните с експерти и политици импровизации на тема „Историческият дълг на Република Северна Македония към България” и др.
След десетки поправки в Закона за отбраната и въоръжените ссили (ЗОВС) политическото ръководство получи твърде широки правомощия в областта на военното строителство, докато военната експертиза бе принизена, ограничена и натикана в килера на Министерството на отбраната. Най-старшият офицер според закона, началникът на Отбраната (бивш началник на Генералния щаб), бе превърнат във военен съветник на министъра, който във всеки момент може да премине в Каскетни войски, ако с нещо не угоди на министъра или на някой от заместниците му.
Притеснително е снизходителното търпение, с което държавното ръководство се отнася към любителските прояви и провалите на сегашния министър и на приближените му „експерти” от пълководческата школа на ВМРО.
При стабилно военно ръководство редица провали на цивилните в МО можеха да бъдат спестени или минимизирани. В сегашния случай се наслагват две негативни явления: полу-натовско политическо ръководство и недопускане или липса на истински военни лидери. 

Героят полковник Каварналиев не би приел да получава и пенсия, и заплата 

Българският генералитет, подложен на отрицателен подбор още от епохата на Д. Джуров, все още не притежава професионални, лидерски и нравствени качества, с които да поведе, да увлече и да даде пример на офицерския корпус в сложната епоха на съдбовни промени в самата същност на въоръжените сили.
Тежък морален удар върху престижа на българския офицер нанесе (раз)решението на правителството част от висшия команден състав, няколко стотин привилегировани лица,  едновременно да получава заплата и пенсия.
Интересно, по кой начин въпросните генерали и полковници ще мотивират, ще възпитават и ако се наложи, ще поведат в боя подчинените войници, сержанти и офицери? Как тарикатът генерален пенсионер ще обясни на младия лейтенант или на кипящия от енергия и знания капитан, че взима две заплати или две пенсии „на ползу роду”? Че продължава или полага основите на славна традиция? Че се родее с безименните и с всеизвестните национални герои, изминали хиляди километри от чужбина, за да гинат за милото ни Отечество?
Знае ли някой от въпросните г-да, че през миналата година командващият украинските ВМС адмирал Воронченко предложи себе си като заложник при руските агресори, за да ускори освобождаването на арестуваните в Керченския пролив украински матроси?
Смятам, че лицата, които се обличат като офицери и едновременно получават и пенсия, и заплата, са изгубили моралното право да носят военна униформа. И е време да бъдат изведени в запаса. А виновните за финансовите разхищения индивиди да бъдат подведени под съдебна отговорност. 
И докато в държавните структури продължават да стоят милиционери и други представители на репресивния апарат на комунистическия режим, Българската армия няма да получи нужните средства,  разбиране и приоритетно отношение. 
Личният състав на МВР вече е 3 (три) пъти по-голям от БА. Бюджетът на МВР изпревари военния. Страхът на милиционерите от историята, от авторитета и манталитета на офицерството е стар, колкото света. Навсякъде, където политическата полиция (КГБ, ДС) е взимала властта, тя най-напред се е разправяла с потенциалните си противници: интелигенцията, военния елит и либералните партии, отстояващи парламентарните принципи.

Резюме:

Ръководният състав на МО не е част от решението, а част от проблемите на Българската армия. Всъщност политическото ръководство на войската се опитва да открадне от обществото исторически важен къс от време и да се облагодетелства за сметка на военния бюджет, като симулира модернизация, професионализация и трансформация по стандартите на НАТО. 
След като сегашните клики и котерии, домогнали се до висшите държавни органи, бъдат отстранени, крайно време е да бъде формирана парламентарна комисия, която да анализира отбранителната политика от 1989 г. до днес, да оцени приносите и вредите, нанесени от всички министри, зам.-министри и висши военачалници. 
И виновните да бъдат изправени пред съда, както са били съдени предшествениците им след Междусъюзническата и Първата световна война.