В отворено писмо се посочва, че законодателите трябва да "отхвърлят всяването на страх" и да позволят на учените да разработват култури, които могат да издържат на "извънредни климатични ситуации".

"ЕС трябва да отхвърли мрачните антинаучни насаждания на страх, преди ключовото гласуване, относно генетичното модифициране", заявиха 34 носители на Нобелова награда.

В отворено писмо, споделено с "Гардиън" и други европейски вестници, лауреатите поискаха от законодателите да облекчат строгите правила за генетично модифициране, за да приемат новите техники, които са насочени към конкретни гени и редактират техния код. Технологията би могла да направи културите по-устойчиви на болести и по-вероятно да оцелеят при екстремни метеорологични явления, които стават все по-силни с нагряването на планетата.

Учените твърдят, че старите методи на отглеждане на културите в продължение на години и десетилетия отнемат твърде много време. "Нямаме това време в условията на извънредна климатична ситуация", пишат те.

Писмото, изпратено до членовете на ЕП, е организирано от WePlanet - екологична организация с нестопанска цел, която провежда кампании за технологии като ядрена енергия, генетично модифициране и клетъчно земеделие, както и за възстановяване на по-голямата част от Европа. Над 1000 души са подписали писмото - от водещи биолози и генетици, включително учените, получили Нобелова награда за откриването на "генетичната ножица" Crispr, която е в основата на дебата, до известни автори, като психолога Стивън Пинкър и философа Питър Сингър.

Поддръжниците твърдят, че новите правила могат да помогнат на земеделските производители да използват по-малко пестициди и торове. Според тях, при някои растения, които трудно се отглеждат по конвенционален начин - като овощни дървета, лозя и картофи - се използват едни от най-вредните пестициди в ЕС.

В по-голямата си част екологичните групи се противопоставят яростно на усилията за промяна на генетичния код на растенията и други организми, изразявайки опасения за тяхната безопасност и опасността от промени с непредвидени последици. Поддръжниците на технологиите, особено на тези с висока степен на целенасоченост, твърдят, че тези рискове бледнеят в сравнение с известните опасности, свързани със загубата на биоразнообразие, климатичната криза и глада. Европейският орган за безопасност на храните не е открил нови опасности от целенасоченото редактиране на гени в растенията в сравнение с конвенционалното отглеждане.

Но през 2018 г. Европейският съд постанови, че всички растения, създадени чрез промяна на гени, независимо дали целенасочена или не, са генетично модифицирани организми, които попадат в обхвата на правилата на ЕС за ГМО. Той заяви, че рисковете за околната среда и човешкото здраве не могат да бъдат установени със сигурност.

Европейската комисия прие, че растенията, произведени с нови методи за редактиране на гени, са ГМО, но иска да ги освободи от съществуващите правила за безопасност, които според поддръжниците на технологията са остарели и ограничителни. Законодателите от парламентарната комисия по околна среда ще гласуват плана идната седмица.

В предишно отворено писмо, подписано от по-малка група учени през декември, сред които молекулярни биолози и генетици, много от които работят в групи с нестопанска цел, се твърди, че предложението на Комисията трябва да бъде "отхвърлено или значително преразгледано", тъй като не може да се гарантира безопасността на околната среда и човешкото здраве. Те призоваха всички генно редактирани растения да бъдат подлагани на задължителна оценка на риска за всеки отделен случай. /БГНЕС