Европейският съд по правата на човека решава днес дали Норвегия е нарушила задълженията си в областта на климата, предоставяйки лицензи за проучване на нефт в Арктика през 2016 г. 

Съдът в Страсбург, който през 2024 година издаде първото историческо решение, осъждащо държава за липсата на действия по отношение на изменението на климата, беше сезиран преди 4 години от шест норвежки активисти и местни клонове на екологичните неправителствени организации Greenpeace и Young Friends of the Earth.

Двете групи твърдят, че преди да предоставят лицензите, норвежките „власти не са извършили оценка на въздействието върху околната среда на потенциалните последици от добива на петрол върху задълженията на Норвегия за смекчаване на изменението на климата“, съобщи Франс прес. 

Като най-големият производител на петрол и газ в Западна Европа, Норвегия е честа правна мишена на климатични активисти. Ищците се обърнаха към ЕСПЧ, след като многократно загубиха дела в националните съдилища. Те основават делото си на членове от Европейската конвенция за правата на човека относно правото на живот и зачитането на неприкосновеността на личния живот и семейството. 

През 2016 г. норвежкото министерство на енергетиката предостави 10 лиценза за проучване в Баренцово море на 13 компании, включително националния шампион Statoil, сега известен като Equinor, както и американските компании Chevron и ConocoPhillips и руската Lukoil. 

Позовавайки се по това време на Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 2°C, неправителствените организации обжалваха пред националните съдилища, твърдейки, че предоставянето на лицензите противоречи на членове от конституцията, гарантиращи правото на здравословна околна среда. 

„Делото се отнася до процедурния аспект на задължението за ефективна защита на лицата от сериозните неблагоприятни последици от изменението на климата върху техния живот, здраве, благополучие и качество на живот“, се казва в изявление на ЕСПЧ. 

Върховният съд на Норвегия постанови през 2021 г., че предоставянето на разрешителните не представлява „реална и непосредствена опасност“ за живота. В крайна сметка всички лицензи бяха върнати, след като не бяха открити експлоатируеми резерви. 

Миналата година ЕСПЧ издаде решение, осъждащо Швейцария за липсата на действия по отношение на изменението на климата, първото решение срещу една държава./БГНЕС