Норвегия: Брайвик все още е опасен, представлява риск за необуздано насилие

Андерс Беринг Брайвик, десният екстремист, който уби 77 души през 2011 г., все още представлява риск от "напълно необуздано насилие", заяви норвежката държава в съдебен процес относно условията в затвора, предаде АФП. Брайвик съди държавата, като твърди, че продължителната му изолация е нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява "нечовешкото" и "унизително" отношение. Вече 44-годишен, той е държан отделно от другите затворници в помещения с висока степен на сигурност повече от 11 години. Процесът, който започна на 8 януари, се провежда от съображения за сигурност във физкултурния салон на затвора Рингерике, където Брайвик излежава присъдата си.

Повече от 12 години след извършването на най-кървавото нападение на норвежка земя след Втората световна война, Брайвик все още представлява "абсолютно краен риск от напълно необуздано насилие", заяви пред съда адвокатът на държавата Андреас Хетланд. На 22 юли 2011 г. Брайвик взриви бомба в близост до правителствени офиси в Осло, убивайки осем души, след което застреля 69 други, предимно тийнейджъри, в летен лагер на младежкото крило на Лейбъристката партия на остров Утоя. През 2012 г. той е осъден на 21 години затвор, които могат да бъдат удължени, докато е смятан за заплаха, което е най-тежката присъда в Норвегия по онова време. "Брайвик представлява същата опасност днес, както и на 21 юли 2011 г.", в навечерието на нападенията, които е подготвял щателно в продължение на години, каза Хетланд, като цитира оценки, написани от психиатри и надзиратели в затвора. "Идеологията му остава същата, склонността му към неограничено насилие е очевидна, а личността му допълнително подсилва всички тези фактори", каза той. Адвокатът на Брайвик Ойстейн Сторрвик поиска облекчаване на условията в затвора на клиента си, като заяви, че те са довели до "самоубийствени наклонности" и депресия у Брайвик. Позовавайки се на друг член от Конвенцията за правата на човека, който гарантира правото на кореспонденция, Брайвик също така поиска облекчаване на ограниченията върху входящите и изходящите му писма.

През 2016 г. Брайвик съди норвежката държава на същото основание, като съдът от по-ниска инстанция се произнесе в негова полза, преди по-висшите съдилища да се произнесат в полза на държавата. През 2018 г. Европейският съд по правата на човека отхвърли делото му като "недопустимо". /БГНЕС